петък, 25 март 2011 г.

"Гражданско" общество

Ето ме отново. Малко нарядко го карам, ама ми е малко натоварено с матури, кандидатстудентски истории и прочие не толкова творчески вълнения. Като прибавим към това двама-трима даскали, които явно не искат да се разделят с тебе с мир и гледат да си наваксат за изминалите 5 години, като ти скапят живота още повече, досадните лица, и така нататък, думата блог става мираж, за който дори не посмивам да се сетя. Но ето, че днес е петък, тегавото контролно по география е ЧАК понеделник, домашните са пренебрегнати безвъзвратно, а през следващите два дена имената на учителите ще бъдат споменавани само в солидно наквасени с алкохол псувни. За жалост неприятните лица, за които споменах по горе, не могат да бъдат забравени, макар и временно. Защото те са част не само от училищния живот, но от ежедневието като цяло. Та днес ще си говорим за модерното гражданско общество. Какво трябва и какво не трябва да е. И най-вече какво е в своята крайно деформирана форма в малките градчета като Троян.

Супер много се дразня, когато някой от град започне да ми вика селянин, защото съм от Априлци. Имам си една теория (една от многото за всичко) че човек не се дели на гражданин-селянин според местоживеенето си, а според начина си на държание. А познавам хора от село, които са 10000 пъти по-граждани от смешниците в градовете. Примерите са безброй много. Всъщност за малки градове като Троян е типичен синдрома на селянията. Лошото е, че като е ГРАД Троян и е най-голямото населено място в радиус от да речем 50 км, жителите му придобиват звездно самочувствие. А най-тъпото е, че това самочувстие е тотално непокрито и уж величавите граждани се оказват мивки с интелектуалните способности на бобър с алцхаймер и комплексари, които ти скачат на бой ако си ги погледнал под неправилен ъгъл.

Сред псевдо-гражданите се различават няколко основни типа, които си позволих да класифицирам. А и преди това да си кажа - в малките градове си е пълно И с нормални, интелигентни и услужливи хора. Но не малка част се вписват в някоя от долните категории.


  • Мазни кифли - това са момичета между 18 и 40 години, които са крайно ненадарени с мозък. Или евентуално им го е изкълвал някой пеликан. Те имат грозния навик да си правят изкуствен тен чрез солариум или с онези противни кремове, да си правят "бамбински" прически и да носят минимално количество, но все пак фешънски дрехи по всяко време на годината. Такива момичета понякога имат вредни амфетаминни навици (като ги лъжат че е кока) или вредни аспиринни навици (като ги лъжат че е амфет). Най-често наркотиците (или апсирина на прах) те получават чрез орални ласки на някой случаен големец, които е тръгнал на лов в местния чалга клуб. Пример от живота - повечето чалга певици.
  • Биячи - това са тези момчета, които закусват в аптека, вместо у тях. За тях вдигането е екзистенциална ценност, придаваща смисъл на живота им. Почти съм убеден че биха продали майка си и баща си за гладиатор у тях. Вследствие на тези си тренировки, те се мислят за пълни господари на всичко. И като казвам всичко имам точно това впредвид. От часовете в училище, до ситуацията вкъщи. От поръчката в кафето, до побоя на индивид по-лек от бияча с 25 килограма. Затова, че бил казал "Здрасти" на гаджето му. Навсякъде трябва да изразява тузарщината си. Пример от живота - повечето мутри, Пацо от ББ3
  • Мафиотски чичита - това до известна степен може да се препокрие с горното, но има тук там разлики. Тези индивиди са различими най-вече по начина им на обличане - винаги са с анцуг (в тази дума няма Н за бога ! ). Имат си работен анцуг, официален анцуг, анцуг за кафе, анцуг за вкъщи и т.н. Това се допълва от веригата на врата с размерите на котвата на Титаник. Винаги, когато са сами говорят по телефона, което ме води към мисълта че са записали себе си на телефона и си говорят сами. Те също са "гъзари" но оставят това да се разбере от самосебе си, като размахват огроми пачки от двулевки и демонстративно паркират тунингования до неузнаваемост Golf 2. Пример от живота - Митьо пищова
  • Фешъни - тези, макар и най-безвредни, май са най-досадни. Винаги в крак с модата, винаги краино гейско изглеждащи, въпреки че винаги го отричат. Причестката е почти винаги ключова - зализан на една страна бретон, стабилно омазан с лак за коса. А навремето това беше женски продукт. Тесни розови тениски, скубани вежди, тесни дънки и напоследък (което ме изнервя адски много) - кецове. Някога това си беше специална запазена марка на басърите и тук там на метълите. Сега стана модерно и всяки втори лигльо ми ходи с кецове. Пример от живота - Евгени Минчев, Денди
  • Надменната лелка - това винаги е жена в интервала от 40 до 60 години. Винаги облечена на вид скъпо, елегантно и шикозно. И винаги работи в магазин или в банка. Или на някое място, където минават много хора. Та в обществото, тези лелки са нищо повече от средно статистическите хора, но винаги се мислят за каймака на обществото. Гледат те насмешливо и надменно, а често и злобно ако не си купиш нищо от шибания им магазин. Винаги според тях самите носят най доброто, продават най-доброто, раждат най-доброто, акат най-доброто. А всъщност са нищо. Пример от живота - Лили Иванова
Такива ми ти работи драги ми смехурко. Ако съм обидил някой читател да ме прощава. Ако след този пост спре да ме чете - прав му път. Но аз така виждам нещата. Които не е съгласен да създаде блог Аnti-mind_crap и да ме храни там. Или да се докаже като "гражданин" и да прибегне до заплахи и насилие. Наистина ми е все тая. Засега чао. Мир.

Not_Fitting bobb

четвъртък, 17 март 2011 г.

Сянката на вятъра

Понеже не съм писал в блога си от доста време, реших, че днес ще е денят в който ще събера паяжините с метлата и ще ви запозная с нещо интересно от световната култура. Става въпрос за една крайно интересна книжка на испанеца Карлос Руис Сафон. Да, тоя пичага в дясно. Та името на книгата (както тънко намеква заглавието) е "Сянката на вятъра". Това е книга само и единствено за почитатели на четенето като дейност. Ако сте свикнали най-тежкото ви четиво да бъде комикс, хващайки тази книга ще се изморите от метафори и стилистични фигури на 2рата страница. Самата история не е в типичните жанрови граници дори за мене - аз лично си падам по Толкин, Кинг и Пратчет. Това тук няма допирна точка с нито един от тримата. Това е една изключително стилна, напрегната и малко мрачна драма. Действието се развива в следвоенна Испания, а главен герой и разказвач е младеж тръгнал по следите на мистериозен писател. Както вече казах, стилът на книгата е уникален - елегантни и подвижни образи и фигури съпътстват всяка секунда от четивото, което го прави наистина очарователно, но и нечетаемо за хората без тренинг. Аз лично много се радвам, че я прочетох и се надявам да съм помогнал вся на някой в избирането на четиво. Приятно четене :)
Readin'BObb
Оценка 9/10

сряда, 9 март 2011 г.

Our music project - малко реклама

Та значи наскоро аз и още няколко интернет другарчета започнахме един блог-проет наречен Our music Project. На въпросната страница ще бъдат публикувани, така да се каже "каймака" на музикалната индустрия. И понеже сме се събрали възможно най-разнообразни шемети, стиловото разнообразие е гарантирано! Можете да хвърлите едно око (или 1 ухо) на проекта на този линк: http://ourmusicproject.blogspot.com/ . Също така оставям "постоянен" линк отстрани в графата "Други яки нещица". От мене приятно слушане :)

вторник, 8 март 2011 г.

Живота ни е поп-фолк !

Не ми се искаше да засягам и да пиша на тази тема. Обаче търпението ми се оказа, че не е вечно и има неприятната функция да се изчерпва. Затова реших в една публикация на шир и надлъж да споделя философските си размисли на тема поп-фолк или т.нар. чалга. Първо искам да подчертая - НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ХОРАТА СЛУШАЩИ ПОП-ФОЛК ! (буквално го подчертах) Една не малка част от най-близките ми приятели слушат въпросната музика. Но това далеч не значи, че нямам нищо против самата музика и културата, която я съпровожда.

Първо искам да изясним понятието поп-фолк. Това е равностойно на техно ръченица, дръм хоро или Лили Иванова на хеви метъл съпровод. Това би трябвало да значи, че трябва да има някакъв народен мотив или забежка, нещо напомнящо за ритъма на народа ни, поднесено с осъвременен аранжимент. Аз през живота си не съм чувал такова нещо в чалгата. Виж в гръцката или румънската музика го има и то в изобилие този момент. А ние какво правим - крадем техните песни и сменяме думичките. Оригиналност никаква.


Като стана въпрос за оригинална мисъл, тя рядко (никога?) не се среща в текстовете на чалга гърлите. Темите винаги са едни и същи - раздяла, изневяра, или купон провокиарщ към поглъщането на безбожни количества пиене и завършващ с масова оргия. Директното и почти нецензурирано възпяване на секса е редовен номер, благодарение на които огромна маса 13 годишни вече "разбират от мъже" и търсят кой да ги напие и да спи с тях. Деградация? Решете сами.

Друго за което се замислям е гласовите качества на испълнителките. Половината от тях гарантирано пеят на плейбек по участията си и ги продава само късата поличка и демонстрирането на полови органи пред тълпата. Някой от тях дори не знаят как се държи микрофона. А плейбека си върви... Затвоа за да прикрият този си кусур, те гениално измислят двустранен микрофон, който няма как да се обърка, защото може да се държи и на 2те страни.


Продава ги външния вид. Но как изглеждат всъщност? Почти всички не са наполовина красиви на това което ни гледа от плакатите и "Планета". Трябва да се плаща на гримьорите вместо на певиците мисля аз. А екземпляри като Азис са антитеза на всичко логично на този свят. Такива в Америка ги бият по улиците. Тука ги правим богати. Какво да ви кажа - бЪЛГАРИЯ. За интелекта на повечето не искам дори да говоря. Виждал съм трагични примери.


Андреа без грим
Равносметката е че всяко момиче с добри умения по гримиране и с достатъчно къса поличка може да стане известно. Така че дами, разсъбличайте се, запишете 2 песни дето да ги пеете на плейбек по 40 пъти на участие (или по-добре ги откраднете от братятя сърби или гърци) и официално ще бъдете звезди. Така стават нещата в България. Такива са родните кумири. А е жалко, защото истински качествената музика и талантливите музиканти биват пренебрегвани за сметка на силиконовите смешки. Съдба.... така е всичко в България. А и дами - честит осми март. Във Vbox7 Преслава ви е подготвила сърдечен и непринуден поздрав. Погледнето го - полезно е за рейтинга и.

Chalga HATER BOBB !

понеделник, 7 март 2011 г.

Лъвът стана електронен :D

Ето ви един приятен електронен ремикс на всеизвестната The Lion sleeps Tonight. Доста е приятно за слушане и е също така свежо и разтоварващо като оригинала. Но и лъва трябва да премине в 21 век, нали така ? :)

неделя, 6 март 2011 г.

Howard Stern & Larry Flynt

Най-обичам времето след усилена подготовка и учене по даден предмет. Тогава чувствам как цялата тежест от преди събитието ме е напуснала и имам време само и единствено за себе си. В такива моменти се излягам в доволно мързелива поза на леглото и си пускам филмче. Днес реших да ви представя 2 филма за  две скандални личности. И двата са автобиографични и направени само и абсолютно по реални факти. Въпросните господа са Хауърд Стърн и Лари Флинт. Първият е скандален радио водещ започнал кариерата си през 80те, която продължава и до днес. Вторият е създателят на Списанието Hustler. Историите и на двамата са интересни, драматични и поучителни. Но на първо място са истории за човешкия дух и волята да следваш мечтите си.
Howard Stern
Larry Flynt

Филмът за Стърн се нарича Private Parts и можете да го намерите ТУК. В замунда сийда е трагичен. Лентата за Флинт се нарича The People VS Larry Flint и го има в замунда с приличен сийд. Горещо ви препоръчвам и 2та филма. Айде със здраве.

Private Parts - Интимни части
Оценка  8.5/10
Тhe people against Lary Flynt - Народът срещу Лари Флинт
Оценка 7.5/10

The People vs. Larry Flynt

събота, 5 март 2011 г.

Най хубавите анимации, които съм гледал

 Няма какво да го крия - луд съм по анимацията. Онова шеметно, цветно приключение, което те отвежда на небивали места и те запознава с небивали ъъъ....същества. Та днес, на този паметен ден, реших да направя едно малко списъче с любимите ми пълнометражни анимационни филми. Внимание -списъка е субективен и пиша само разчитайки на собствените си чувства и усещания. Не гарантирам че е общовалиден за всички. Да няма сърдити после. Е, да започваме.

Ice Age / Ледена епоха
Естествено трябваше да започна с нещо класическо за загрявка и добър старт. Надали има живо същество на планетата, което още да не е гледало този филм. Т.е. тези филми, моя грешка. Но моя личен фаворит от трилогията си остава първата част. Тогава все още всичко беше ново и някак свежо - идиотът Сид, скептикът Мани, чаровният Диего. Да не забравяме и оная луда катерица дето правеше 50 % от смеха във филма. Както казах - класика.
Оценка  10 за 1ва част и 8 за останалите / 10




Tangled / Рапунцел
За този филм вече писах и можете да прочетете ревюто ТУК ако проявите нужната инициатива.  Иначе пак с 2 думи да кажа - много богата и добре направена анимация, която би се харесала на всеки, а на ценители като мене направо им разтапя сърцата.
Оценка  10/10








Shrek / Шрек
Още една класика. Неповторим филм - като замисъл, като герои, като история, като анимация...абе като всичко. Тук обаче имаме градация и всяка следваща част е по-добра от предходната. Светът на "Шрек" се разлиства подобно на цвете и се обогатява все повече и повече, без да се пренасища и без онзи горчив вкус на клишираност. Заслужава си приходите напълно.
Оценка  9/10





Kung Fu Panda / Кунг Фу Панда
Един филм, които според мен не получи полагащата му се слава. Да, доста хора са го гледали, но няма фанфари като при Шрек или Ледена епоха. Може би при излизането на 2рата част ще получи заслуженото. А определено трябва, защото това е една от анимациите с най впечатляващи визуални ефекти, които съм гледал.
Оценка  8/10






Up / Нагоре
Това тук е малко по-дълбоко като замисъл. Разказва се за един сприхав стар човек, който тръгва да изпълнява голямото желание на покойната си жена. По пътя той се среща с малко момче, говорещо куче и гигантска птица които променят живота му завинаги. Прекрасна история за промените в човешката душа и житейските преврати. Естествено, не му липсват и комичните моменти, характерни за всяка анимация, но като цяло филмът е по-емоционален. Аз си поплаках даже.
Оценка  8/10




Despicable me / Аз проклетникът
Също филм с дълбок смисъл (отново промяната на хората, за добро естествено) но с далеч по забавен сюжет. Ако не за друго, филмът си заслужава да се гледа само заради онези малки жълти изродчета.
Оценка  8/10






Open season / Ловен сезон
Тук, подобно на Ледена епоха, лично на мене най ми хареса първата част. Не че другите не бяха забавни и интересни, о не. Бяха си отлични. Просто първата част най-много ми допадна. Тук ще се срещнете с домашния мечок Буг (или нещо такова), който бива пуснат отново в гората. Там той се сприятелява с елена Елиът у двамата се впускат в невероятни приключения.
Оценка  7/10





Finding Nemo / Търсенето на Немо
Още един много хубав, забавен и защо не и поучителен филм. Разказва се за бащата на рибата клоун Немо, които се впуска в шеметното търсене на изгубения си син. Ако не сте го гледали, в никакъв случай не бива да го пропускате.
Оценка  9/10




How to train your dragon / Как да си дресираме дракон
Това сравнително ново филмче ми взе ума. Красива история, хубава анимация, невероятни ефекти. В допълнение на всичко това остроумен и чаровен главен герой, който от неудачник се превръща в герой. Като в приказка.
Оценка  9.5/10





Еми в общи линии май е това. Ако се присетя още нещо стойностно ще добавям в последствие. Надявам се да си изберете нещо от тук и най-важното - да му се насладите. Приятно гледане. :)

Animation BobB

петък, 4 март 2011 г.

Florence + The Machine - Cosmic Love

От момента, в който я чух, тази песен на момента се превърна в една от любимите ми. Просто е уникална! Истинско произведение на изкуството (каквито се срещат рядко на днешно време в музикалния бизнес) Наслаждавайте се! И смело нагоре към звездите !!!!
Текст:


A falling star fell from your heart and landed in my eyes
I screamed aloud, as it tore through them, and now it's left me blind

The stars, the moon, they have all been blown out
You left me in the dark
No dawn, no day, I'm always in this twilight
In the shadow of your heart

And in the dark, I can hear your heartbeat
I tried to find the sound
But then it stopped, and I was in the darkness,
So darkness I became

The stars, the moon, they have all been blown out
You left me in the dark
No dawn, no day, I'm always in this twilight
In the shadow of your heart

I took the stars from our eyes, and then I made a map
And knew that somehow I could find my way back
Then I heard your heart beating, you were in the darkness too
So I stayed in the darkness with you

The stars, the moon, they have all been blown out
You left me in the dark
No dawn, no day, I'm always in this twilight
In the shadow of your heart

The stars, the moon, they have all been blown out
You left me in the dark
No dawn, no day, I'm always in this twilight
In the shadow of your heart