четвъртък, 22 септември 2011 г.

Спасителна светлина

Мрак, а в тъмнината жалък,
замислен седнал съм на леден камък
и мисля "колко гаден е света",
загубил всяка пътеводна светлина.

Стоя смирено във нощта самотна,
проклинащ своята съдба сиротна
с искрица тлееща една в сърцето,
единствена крепяща битието.

Но ето, че от пламъка смирен.
пожар разраства се и става ден
и мисля "Колко хубав е света!",
открил магията на любовта.

Борислав Игнатов

вторник, 20 септември 2011 г.

Pencil VS Camera

Наскоро попаднах на нещо много свежо, новаторско и напомпано с огромна доза талант нещичко в нета. Говоря за една фотосесия на белгийския фотограф Ben Heine. В нея той съчетава фотография с изкуство по уникален и много интересен начин. ЕNJOY :)











вторник, 13 септември 2011 г.

ЧРД на мене си !

Еми не се сдържах! Просто трябваше да овековеча товa паметно събитие случило се на светлата дата 13 септември лето 1992-ро. "Роди се звезда" - креснал мъдър пророк в психиатрията в Карлуково, след което продъжил да си яде сополите. Дам, мои мили сладурковци - днес имам День рожденья. :) (смайли фейс !)  Да ми е честит! Пожелавам си да се събудя във въображаемата държава Приебе, където да съм героят, спасил местното мирно население от тиранията на огромни буци говорещо сирене пармезан. После да се оженя за най красивата девойка в държавата (единствената която не страда от епилепсия) и да заживея щастливо в огромния дворец, подарен ми от краля. Но мечтите ми може да почакат. Сега съм решил да ви запозная с хронологията на днешната дата от 1992 насам и съответно как празнувам рожденните си дни всяка година.
- 1992 - раждам се и вместо плач надавам кански боен вик, след което замалко не изваждам окото на доктора. Всички са потресени от огромната ми глава и провеждат няколко часови изследвания дали майка ми не е дала живот на тиква.
-1993 - вече не цоцам от мама, с което съм много горд.Също така казвам първата си думичка "селино" значещо целина на унгарски.
-1994 - тати не ми купува така исканото багерче и в знак на протест аз се нааквам най-демонстративно пред сергията, но за това се разбира чак в колата, което в известен смисъл обезсмисля протеста ми. Поне баща ми се чувстваше гузен със сигурност.
-1995 - тръгвам на детска градина. Едно от другарчетата ми изяжда любимата ми количка, в следствие на което почти му отхапвам едното ухо и част от черепа. Спечелвам си 2 часа в усмирителна риза и разговор със досадно спокоен човек в бяла престилка. Вкъщи за наказание празнуват рождения ми ден без мен, като аз вися в стаята и се опитвам да напиша жалба срещу нашите. За жалост още не мога да пиша и опитите ми се овенчават с неуспех.
-1996 - на празненството липсата на алкохол вече е осезаема. Следователно аз и другарчетата ми ожесточено сърбаме лимонада с надеждата че някой от големите ще ни прежали и ще направи обичайното малоумно предложение "Искаш ли да опиташ ракийка?". Не се получи, но пък имаше торта и забравих, че ми се пие.
- 1997 - отпразнувам 3-годишнината откакто не си акам в гащите, но вътрешно вече ми се иска да мога да ходя и без мама да ми помага. Подаряват ми пакетче царевични пръчици с човече в тях, като наградата ми бива изядена от същия приятел, изял ми количката преди години. Но вече съм достатъчно умен и поучавайки се от грешката си не го атакувам, а го топя пред техните, питайки го пред баща му "Я кажи пак, какво е животински секс?"
-1998- чувствам се с година по-голям от това време миналата година. Липсата на алкохол става болезнена и точа малко гроздова тайно. На никой от приятелите ми не му хареса, дори един се разплака. Разочаровани от пресилената слава на ракията всички дружно пикаем в бъчвата. Това по-късно беше констатирано от баща ми като: "Мамка му, пак сме прегорили ракията!"
-1999- след 2 дена тръгвам на училище. Развалнуван съм и го очаквам с кеф, защото най после ще мога да се науча да пиша "пичка" и няма да има нужда всеки път да ми се карат когато искам да го кажа на някоя - просто ще и го напиша. На партито оживено дискутираме как може да изглежда въпростната дума и се опитваме да я напишем по звучене. Не се получи.
-2000- след като света не свърши, както всички очакваха, РД-то ми пак дойде. Вече мога да пиша "пичка", но все още ме шамаросват, защото тази която харесвам е още в детската и не може да чете. Жесток свят.
-2001- в опита си да се напием с нещо безалкоголно всички на партито получихме остро разтройство от неимоверно многото количество морковен сок погълнат през деня. Не се напих, но лежах в болница, тъй като бях придобил оранжев отенък на кожата и майка ми болезнено си бе припомнила момента, когато всички мислели, че съм тиква.
- 2002 - първи опити да бъда "готин" с момиче на рожденния ми ден. Опитите ми приключват с провал, разбит нос и ограничителна заповед от 100 метра. В районното се запознах със дребен джебчия, който по моя молба преджоби бащата на "жертвата" ми. Така му се пада, като си пази дъщерята.
- 2003 - хапваме пуканки и гледаме детски филмчета на касета. Да, наистина беше толкова скучно. 2003 нямах муза за нищо
- 2004 - прекарвам празника в надежди рисунката ми на стегозавър, ядяш захарен памук да спомогне за приемането ми в художествен университет преждевременно. Получавам любезен отказ и утешителна награда - купон за 2кг безплатен захарен памук от чичо Хасан в Севлиево. Явно съм нарисувал памука реалистично.
- 2005 - откриваме бирата като вещество. Намерихме рая на земята според думите на консуматора на играчки. Според мен е прав - винаги може да минеш с номера - "Айде бе мамо, то само биричка, кой се напива от бира ?!"
- 2006 - след 2 дена ми предстои да отида в ново училище, заради което се напивам на куче и забравям за това. 2 дена по късно отивам в старото си даскало и всички ме гледат странно. Аз им отвръщам със същото, влизайки гордо при стария си клас. Половин час по късно гледам гузно в земята, засипван от ругатни от баща ми в колата по пътя за Троян.
- 2007 - от дългата ми,метълска коса не остава почти нищо в опит да запаля цигара от котлона. Както и от половината помещение в опита ми да запаля директно от газовата бутилка...
- 2008 - спомням си, че имаше мексиканци с магаре. Също така прекомерна голота и пиявици. На сутринта ме събуди някакъв петел, кацнал точно до главата ми в курника. Иначе не бях пил.
- 2009 - от този не помня нищо...
- 2010 - вече се чувствам по сериозен и отговорен спрямо постъпките си. Затова този път скочих от терасата с плажен чадър завързан за гърба ми. Всички бяха във възторг от 10 минутното ми преструване че съм припаднал, както и от огромната рана на главата ми. Като им се нарадвахме продължихме да пием.
- 2011(for real) - вися в слънчев бряг и пиша простотии в работно време. Няма как, криза е. Нямам планове, но ще видим довечера какво ще стане. Ако помня ще разказвам.

Искам да честитя РД на съседа, Metro, както и на Цветана Пиронкова, Живко Джуранов и Майкъл Джонсън. Също така да отбележа, че ако не съществуваше 13 септември вълнените чорапи, фъстъченото масло и историята на Либия нямаше да са същите. Айде стига ви толкова. До нови срещи. А на мене - приятно изкарване на празника! (шизофренично е сам да си пожелавам неща като се замисля...)
OldeR BobB :P

понеделник, 12 септември 2011 г.

FacИbook

Старите блогъри са казали: " Ако искаш да напишеш нещо стойностно, първо трябва да си се настанил удобно". Е, аз в момента съм седнал доооста неудобно поради рехавата връзка с интернет, така че не очаквайте нищо специално. Напоследък започнах (отново) да се чувствам доста креативен (това си ми е любимата думичка и това е !), тъй като времето ми започна да представлява общо взето низ от работа, спане и ядене на желирани бонбони с изтекъл срок на годност (от които предозирам понякога и в главата ми започват да се въртят самоубийствени мисли). Днес реших да пиша по една тема, по която са писали АБСОЛЮТНО всички. Знам, че преди малко споменах за креативния ми порив, но гледам да не го пресилвам, че току виж ми прегрели вдъхновителните бушончета и съм останал на тъмно. Та днес ще разсъждаваме за ФЕЙСБУККК. Светия граал на всяка пъпчасала подрастваща, подмокряща се при вида на Джъстин Бийбър. Нещото, несъмнено променило облика на интернет пространството, макар че преди него имаше поне 3 подобни платформи. Но не ме разбирайте погрешно - не съм тук за да критикувам ФБ (или поне не само) а да направя една субективно погледната обективна преценка на плюсовете и минусите на нещото покорило цивилизования свят само за няколко години. (тук ми дойде една мъдра мисъл - големите умове не винаги покоряват с оръжие...трябваше да се изгъзаря с некво клише)

Минусес
Сега някой от вас биха казали - каквъв песимист е само драгия Bobby - започва с минусите. Гледа на чашата винаги като на половина празна, бла-бла-бла. Да, но да гледаш на социална мрежа като на чаша с вода е меко казано странно, затова ще си започвам с каквото си искам.
- Интернет поколение - това е може би главния минус на ФБ - замества реалния живот в голяма степен. От омазаните с мармалад, ритащи топка хлапета, които бяхме ние, няма и следа и на тяхно място са дошли хрупащи чипс безделници и кифлета, висящи пред компютъра и чакащи някой да им изкоментира поредната полугола снимка. Тези деца не са привлечени от живота навън защото просто не знаят какво представлява той. Тъжно, но факт.
Чевената краста - или кой колко "червенички" известия ще има. До голяма степен това кара и мен да си проверявам facebook-а по 3 пъти на ден. Зарибявката да видиш дали ти е коментирана новата снимка или дали поредната статусна глупост понякога е по силна от нас. Отново - тъжно, но факт.
- Копчета вместо думи - друг минус е начина на общуване. Все по-често чувам от приятели "Аз обожавам да чатя, дори ме кефи повече, отколкото да общувам на живо". Това вече не е вина само на Фб, а на всички онлайн начини на комуникация. Вече е обичайна картинка съседи да си чатят вместо да си говорят лично.
- Лични данни - според слуха (нямам идея дали е вярно, не съм запознат) Фб злоупотребява с личните данни на потребителите си, предоставяйки ги на различни организации и групи. Затова миналата седмица ме търсиха двама костюмирани във връзка с бруталното убийство и и сексуално посегателство над енот албинос на име Панайот....
- Чек, да си чек фейсбука - често дори аз го правя и признавам, че е доста дразнещо. Някой да си проверява Фб-то през 3 минути с надеждата, че истината на вечния живот е била постната на стената му от Йода. Или поне аз с тази надежда влизам. Но е изнервящо, признавам си.
100% има и още гадории които да препиша на любимата ни мрежа, но сега ме мързи да мисля. Да преминем към плюсченцата.
Плюсченца
- Точно ти ми трябваш - понякога е много яко ,точно когато ти трябва услуга от определен човек, на който нямаш номера и дори не знаеш къде се намира, да го намериш на Фб и да се разберете. Това е най-бързия, ефективния и лесен начин да се свържеш с някой, чиито координати нямаш иначе.
- Всички са тук - това ми е едно от любимите неща, свързани с фейсбукуту - че всички мои социални контакти са събрани на едно място. Приятели, познати, роднини, хора от други държави - всички са тук. И когато се присетиш за някой, например пичката от Финландия, с която си се запознал това лято, просто си влизаш във профила и и' пишеш.
- И разбира се - нощна смяна - няма нищо по-занимателно от Фб, когато наистина няма какво да правиш, а си ограничен от страна на ресурси като звук или бърз компютър. Нощните ми смени, карани 4 месеца в компанията му доказват това :)

Еми горе доле тва е. Музата ми започна да заспива, след изнасилването, което и теглих току-що. Като цяло в заключение ще кажа, че аз съм ЗА Facebook, въпреки че има и негативно влияние върху младежта. Но на мене ми помага и то често. Който е съгласен с мен е пич. Който не е да го изядът морски котки дано. Като преди това го изнасилят с новия албум на Лейди Гага. Довижения.
Sociall bObb :P

събота, 10 септември 2011 г.

Sex, drugs and rock'n'roll (SB'11)

Мне, това не съм аз. Това е просто 2D дигитална халюцинация изразена под формата на пост във най-посещавания блог във вселената (това ще го уточняваме със шефа горе по-късно). Лятото дойде към своя край, както и моите морски приключения, отнемали така скъпоценното ми време, през което обикновено споделях невероятните си мисловни върхове, спадове, катарзиси и тн сложни думички които могат да се сложат след "мисловни". Но както казват мъдрите хора (на мене ми го каза кварталния алкохолик) - всички хубави неща имат край. Така се получи и с лято 2011, за жалост (а може би за най-голям късмет защото вероятността да умра тук от неетичен начин на живот застрашително се покачваше всеки изминал ден). И сега като всеки неегоистичен мъдрец (онези от Шао лин, например, са ебати и свидливите копеленца) ще споделя в общи линии как мина лятото. Момент да си пусна джангър за вдъхновение и да се изплюя през терасата за душевна свобода. Така готов съм (със бесния оплют чичко долу ще се занимавам после).

В началото бе Объркването...
Честно казано в началото си ми беше доста трудно - ново място, нови хора, нова работа, и най-вече - Слънчев бряг. Както по-късно установих (което и беше главния източник на объркването ми в началото) тук си е нещо като алтернативно място във вселената, нямащо нищо общо с нормалните физически, психически и морални закони на останалата част на Вселената. Първо тук понятие като "време" не съществува. Най-смелото му споменаване може да бъде обвързано само с понятията "тъмно", "светло", "работа" и "почивка". Иначе дата и ден тук просто няма. Или работиш или почиваш. Това се дължи на 12-часовия работен ден, съчетан в цикъли от 3 дена работа - 1 ден почивка. Така просто спира да има значение какъв ден е, каква дата е и колко е часа. 
Второ тук общество почти няма - 90% от популацията на курорта е преходна, от което следват и по-различни взаимоотношения с тях, повечето изградени върху светлите иконични образи на секса и алкохола.
И трето - самостоятелния, полеви живот ти отнема някой много важни и привлекателни неща като хубавата храна и меките, ароматизирани дрехи изпрани от мама в пералнята. (в момента тихичко хлипам при спомена за пералнята вкъщи - толкова ми липсвааа). И така - попаднал на ново място, и то не какво да е а доста по-различно от всичко друго, идващ от малкото градче, обрасло в къпинак, където е нормално да видиш вълк да пресича пътя, в началото се почувствах странно и леко дискомфортно. Дори не знаех как да си общувам с туристите. (благодарение на което НЕумение стоях на сухо почти месец). Но после дойде светлината (притаяваме дъх и си пускаме епична музика) (цветът също е епичен не може да не признаете)

Началото на промяната
Признавам си по едно време доста си се бях сдухал. Може би прекалено.Не че дотогава консумацията на алкохол не фигурираше в дневната ми рутина - просто бях на СБ, а не бях усетил нищо от мястото. Абе бях си се депресирал. Тогава дойде един приятел (реален не въображаем !) и с него излязохме няколко пъти. Бавно, сигурно и благодарение на този Орбитален тракторист (не питайте, наистина) започнах да се настройвам в ритъма на мястото. Чувствах се по отпуснат, по-щастлив от живота, по-комуникативен. Консумацията на вредни субстанции си продължи, но с доста по голяма наслада. (тва прозвуча наркоманско, затова искам да уточня, че противно на заглавието тва лято не съм взимал никакви наркотици (е пуших няколко пъти, ама то е извинено )). Абе с две думи започнах да се чувствам комфортно в СБ. :)

Party animals
Ето това е периода, заради който обикнах функцията да бъдеш жив. И то истински жив, не само да ядеш боровинки и да после да акаш в същите боровинкови храсти. Този период горе долу започна началото на Август и продължи допреди 5-6 дена. Толкова много клубове, барове, дискотеки и прочие обиколих, че вече не ги броя. Говорих поне с 10984298 човека от 150 държави. Много яки партита, на много яки места. Тук искам специално да отворя една скоба и да конкретизирам 5 август, когато имаше дъбстеп в Сб и се премазах от купонясване. УНИКАЛНО беше. Любимите ми дискотеки остават Iceberg и Viking. Тая българска легенда, че Lazur е много яко може да го забравите. Всъщност там е доста тъпичко и всички го знаят като място само защото е българско и е по силно рекламирано. В този период почти окончателно спрях да пуша зелени вещества, защото на място като това напушен параноята е доста доста голяма. Само 1-2 пъти в много специални случаи. Но както и да е. Да се върнем към конкретиката на заглавието. То не бяха плажове, купони, пиене, жени, изгреви. Живота на младия човек както трябва да бъде. Запознах се с уникални хора, изградих много нови приятелства, налазвах страшни пички. Дори един швед (които всъщност е исландец) ми предложи работа за догодина като промоутър. Познайте дали ще дойда пак ? Ех, искам пак да е 15 юли... (тежка въздишка, мъжка сълза и тихо пръцкане от снощния дюнер)

Началото на края
Но както мъдрите хора казват (на мене ми го каза кварталния пияница) - всяко хубаво нещо има край. Лятото си е на изпроводяк и носталгията е неизбежна. Е сега ставам студенче и ще атакувам нови хоризонти, но тук ще остане част от сърцето ми (както и немалка от черния дроб). От млади пички и пияни олигофрени, туристите еволюираха в стари баби и скучни двойки. Дискотеките една след друга започнаха да правят бенефисни партита и да затварят (мамка му - довечера е на Viking с безплатно пиене, а аз съм на работа !!!) Още 10тина дена и мене няма да ме има тук, но то е за добро. Промяната ми от престоя на СБ е осезаема за самия мен и определено е за добро. Сега ме чака и останалата част от вселената. И като последно изказване - надявам се вече да имам време и желание да продължа да водя този блог и да радвам тези, които имат повече свободно време в неделя вечер, отколкото им трябва. M.И.Р. :) (море и разврат :D)
Борислав Игнатов :)