неделя, 9 октомври 2011 г.

Три дена от моя живот.....

Дни или дена, така и не научих правилната граматична форма.... Все тая. На пръв поглед ще си помислите, че това ще е поредната скучна публикация в стил "Мемоарите на една гейша", започващи с "мило дневниче, днес...". В интерес на истината нещата които ми се случиха в периода 29,30 септември и 1ви октомври са доста странни и мисля, че поне на 2ма от вас ще им е забавно да дочетат статията. И искам да добавя, че това е просто някаква частичка от моето ежедневие. И после защо съм станал такъв.....Enjoy ! :)
Малко предистория 
След като се върнах от 4-месечното ми "морско" приключение, си висях известно време в неизвестното ми родно градче, а именно Априлци. Тук разни местни алкохолици се погрижиха нивото на алкохола в кръвта ми да не спада и да държи прилчно ниво. След кратка серия от почивка и пиянски посрещания от приятели на 29 септември се запътих към Велико Търново за да се запиша на общежитие в университета...
Ден 1

Ставането бе съпроводено с известен главобол и отчаяние от собственото съществуване. Както преди всяко "по-така" събитие и този път се чувствах леко изнервен и раздразнен. Особено на фона на снощния купон. И понеже се бях уговорил с един бивш съученик да ходим заедно с родителите му, с не особена охота поех към мястото на срещата. Е, поне бяха точни, което смекчи лошото ми настроение значително. И така - напред към Велико Търново. Когато стигнахме там, опашката за записване беше немислимо голяма, процедурата по записване - немислимо дълга. И така бааавно, но (не особено)сигурно започнахме да вървим по дългата пътека от нотариуси, счетоводители, бланки и удостоверения. След цялата документация, която ми се видя като 7 кръга на ада, дойде и същинската част на ада - чакането пред хазяйката на блока. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че по план още същия ден трябваше да замина за София, директно от ВТ. Да, ама не. Тъпата процедура по настаняването се проточи толкова дълго, че си останах там. Вечерта с един приятел пихме по бира в града, след което същия приятел ми даде одеало и ме упъти към общежитията (където най-накрая си имах стая !!!) Поради липсата на възглавница едва заспах, като цяла нощ вратът ми страдаше върху раницата ми.
Ден 2
малко преди минимал партито да започне ..
Тук се проведе 1вото парти
Събудих се като по магия в 8 и нещо и директно се отправих към автогарата с учудващо бодра крачка. Там имаше рейсове за София на всеки 2 минути, така че не ми се наложи да чакам много. В рейса си поспах, доволен от спестените 5лв , вече като студент. Около 12 и 30 стигнах в столицата и звъннах на приятеля ми там, който за улеснение занапред ще наричам Сафе (не питайте...). Та звъннах на Сафе да се видим и се оказа, че той тъкмо тръгва на даскало. И поради този факт, трябавше да се скитам из града известно време. Всичко беше наред, докато не ми отказа батерията на телефона.  А че не познавам абсолютно нищо в София си е факт. Затова по най-бързия начин намерих магазин за телефони и аксесоари и с болка на сърцето дадох 25 лева за нова батерия. След това, вече спокоен започнах да се разхождам из непознатия град. Доволен, от факта че имам телефон, започнах да звъня на разни хора за да убия времето. И има няма след 1 час щастието ми бе тотално попарено, когато новата ми батерия падна. В последния момент наизустих номера на Сафе и поех към центъра (не че знаех къде е, ама питах разни лелки, които ме гледаха уплашено). С доста колосални усилия стигнах до НДК, където намерих платен телефон и НАЙ НАКРАЯ се свързах с моя човек. Той пък се оказа доста близо до мен и след има няма 10 минути вече му висях на врата и го целувах от щастие, че не съм умрял на някоя улица. Директно от спирката, където се срещнахме, поехме към някакво Minimal парти, което не влизаше в първоначалните ми планове. Няма нищо - колкото повече толкова повече. По пътя за натам се запознах с някакви хора, взехме си бирички и отидохме на паметника на съветската армия. (главни букви незнам къде да пиша). Партито беше доста силно, Dj-и бяха Martijn ten Velden и Baltazar  а накрая направиха най-якото 3D шоу на самия паметник. Беше наистина много добро. Яд ме е, че не го снимах, но както вече казах - нямах батерия. Към 9 и 30 си тръгнахме (аз вече доволно изморен) и отидохме в апартамента на Сафето. Там ядохме дооооста много, като комбинирахме всичко намерено в хладилника. После аз си взех вана (с което наводних половината апартамент) и тръгнахме към второто парти - демек Дъбстепа. Точно пред клуба осъзнах, че съм си забравил личната карта в апартамента и се наложи малко рисковано да влезя с чужда и после да я мятам през некви тераси. Оттук нататък кво да кажа - 6 часа кривня <3 Много доволно беше и точно в моментите, когато си мислех, че не мога повече ми идваше сила незнайно откъде и продължавах да се мятам още часове. Към 4 и нещо си тръгнахме и 5 окончателно си бяхме в стаята. Там доядохме квото беше останало в хладилника и заспахме като пребити.
Doctor P - Хедлайнера за вечерта :)
Ден 3
Незнам в колко часа станахме, но помня че не ми хареса. Беше рано, недоспало и пребито време, смесено с безбройни чувства от изминалата нощ. След като се погрижихме да не изглеждаме като зомбита по улицата, със Сафе излязохме и отидохме на шофьорски курс (той ще става шофьорче) Инструктура му беше много печен и ми позволи да се возя на задната седалка, като през цялото време занимаваше полузаспалата ми особа с някакви досадни въпроси по мой адрес. Незнам колко часа сме се возили из София (с известен страх от моя страна, че курсистът е снощен) но около 12 и нещо си ме свалиха на Подуене, откъдето си хванах рейса за Априлци. Почти през целия път спах (и то дооста добре) и окончателно 4 си бях вкъщи на топло. И така започнах да си стягам багажите за бъдещото ми приключение - Велико Търново :).

Traveling Bobb