сряда, 30 май 2012 г.

Porn VS Reality

Внимание! Следващия пост, както може би почти всички преди него, съдържа вулгарни, цинични и неморални теми, предполагащи вашата изключителна концентрация. Просто този път реших да съм морален и да предупредя преди четене.

Явно се вдъхнових на романтична тема напоследък. Все пак е края на май, а както всеки знае, че точно в края на май Сатурн е в сянката на Марс и поради засенчването пръстените на Сатурн приличат на лучени кръгчета. В следствие на това романтицизмът (има ли такава дума или току що си я измислих ?) в душичките на всички се засилва и те го изразяват по някакъв начин (съседът съвсем демонстративно си купи надуваема кукла , заедно с която всяка сутрин от 2 седмици насам си прави слънчеви бани гол в градинката пред къщата си).  След последната публикация, връщаща ни към самите устои на класическата романтика, днес искам да ви запозная с изкривената реалност на порноиндустрията. Иииииъъъъъл, порнооооо, биха изкрещяли всички очилати феминистки на средна възраст, приемайки мъжкия полов орган като тризъбеца на сатаната. Но въпреки деликатната тема, аз ще положа усилия да не излизам от нормите. Затова възможно най-деликатно ще ви обясня разликата между няколко класически порно сценария и реалността.

Сценарий 1: Медицинската сестра

Всеки мъж трепери и точи лиги, когато вижда медицинските сестри в порнофилмите. Пък и не само - напоследък те са станали толкова стериотипни секссимволи, че е достатъчно просто да потърсиш в някоя търсачка "медицинска сестра" (аka "nurse" батенце) и ще разберете за какво ви говоря. (99.9% от мъжете вече са го правили поне 2 пъти). А в самите филми ситуацията винаги е една и съща - тежко болен пациент, задължително на легло очакващ дневната рутинна инжекция. Но на смяна е новата руса сестра Джени, която има малко по различни разбирания за лекуването. Вместо на пациента, инжекцията я набиват на сестрата и така по чудодеен начин мъжът оздравява. Чак да ти се долежи в болница...





Бруталната истина 1: 

Лежиш вече 3ти ден в болница със двустранна бронхопневмония. Болен си, скучно ти е, а защо не и малко депресирано - все пак болниците не са много забавно място. Като всеки добре образован младеж и ти си запознат със сценария за мед. сестрата от първа ръка (хаха иронията). Затова единственото нещо което може би ще оправи настроението ти е най-накрая мечтата ти да се сбъдне и така популярният порно сценарии да стане реалност. Но вместо руса моделка, желаеща ласките ти, в стаята влиза мед. сестра Илина Боримечкова, прясно лъхаща на последната клизма която е правила. Освен наднорменото тегло, можеш да познеш, че е закусвала мекици по фината следа пудра захар по мустака и'. След тази покъртителна гледка и безскрупулно забитата инжекция в задника ти, всичките ти фантазии са доубити от колежката и, която ти носи обяда в стаята. Висока 1,80, тежаща 30 килограма с жълто изрусена коса (от която се показват сивкави корени) и небрежна брадавица на бузата, тя просто няма как да не отключи сексуалния нагон в тебе... Заеби...

Сценарий 2: Учителката 

Също много познат сценарии (ако кажа, че има и няколко сайта посветени на това, дали ще се самозакопая ?) Непослушния (или евентуално неразбралия) ученик остава насаме с яката даскалка след часовете, където тя му преподава един специален вид уроци, дето го правят по доволен от питагоровата теорема и закона на Ом. Задължително е учителката да е с очила, за да влезят в употреба в кулминационната сцена на филма. Всеки обича да е непослушен ученик.







Бруталната истина 2: 

Всичките ти учителки са 160 килограмови бизони със пристрастеност към снакс със сирене, който им остава по зъбите. Задължително трябва да те плюят докато говорят - иначе няма да усвоиш напълно метериала Най-хубавата измежду всичките е 40 годишна анорексичка, опитваща се да изглежда като 20 годишна анорексичка и това я прави дори по гадна. А ако се случи да останеш след часовете, вместо "специалните" уроци, вероятността да бъдеш бит с пръчка е по голяма. А ако си мирен ще имаш възможност да се правиш, че тихо си преговаряш докато с погнуса наблюдаваш учителката отпред как съсредоточено си бърка в носа с показалец, след което изяжда намереното там.



Сценарий 3: Секретарката

Ах, вечнотрудещата се секретарка. Винаги готова да угоди на капризния си шеф и да изпълни всички негови желания. Тясна пола, високи токове, строг поглед над очилата.. абе мани, кво да ти разправям...













Бруталната истина 3:

Разведена дебелана с 2 деца и проблеми с гръбначните прешлени. Поради това носи Космодиск. През неработно време (а защо не и през работно) се налива с джин и се мисли за Джанет Джаксън. Когато е пияна дори ти скача, но само заради секса с мастодонт не ти се рискува лумбагото и шанса да получиш шипове. Носи панталон трето поколение, достатъчно широк да го обуе хипопотам. Свръхтесните обувки карат краката и да отичат и затова ги лепи с лепенки (или изолирбанд). Поне гледа строго иззад очилата, както по филмите. Само, че по филмите секретарките не носят 14ти диотър.








Сценарий 4: Тийнеджърката (ученичката)

Имайки затруднения с ученето по даден предмет, хубавката, непълнолетна съседка винаги е готова да се обърне към комшията за помощ. Той пък, като изявен ум по химия и квантова физика, работещ в закусвалнята на ъгъла, на драго сърце се съгласява да помогне на момичето в беда. По една случайност или не се оказва, че в момента на ученето родителите и' не са вкъщи, а тя от 6ти клас си пада по момъка. И в този прекрасен момент решава, че ще му се отдаде.











Бруталната истина 4:

В момента на ученето, в който и' бръкнеш под полата, те очаква прокурор, съдия, минимум пет годинки на топло и разбита детска психика (въпреки, че последното не го вярвам много много като ги знам тийнеджърките на днешно време). На всичкото отгоре, като излезеш от панделата те очаква злопаметен баща полицай със разрешително за карабина, приятел съдия и огормен парцел имоти в пустинята Невада. Както се вика - пич преебан си!


Сценарий 5: Полицайката

Спрян за превишена скорост , покаялия се младеж се чуди какво да прави. От нерви, той не може да скрие чудовищната си ерекция и миловидно поглежда г-жа офицерката. Тя му връща палавия поглед и го води в усамотеното районно, където си правят частно парти с пухени белезници.











Бруталната истина 5 :

В момента в който види извадения ти кренвирш и похотливия поглед, навярно първото нещо, което ще направи е да ти пусне ток с тазера. След това следват счупена ключица, разместена целюст и недоброволно обрязване. На всичкото отгоре в районното ти пишат огромен акт за превишена скорост, неподчинение и сексуален тормоз. Колегите на полицайката не си спестяват и по някой друг ритник в бъбреците ти. Не ти трябваше да гледаш  Gentle Police 4.







Сценарий 6: Шефката

Служителя, закъснял със срока на проекта си бива повикван при шефката на 4 очи. Тя от своя страна деликатно затваря и заключва вратата. Идва времето за бриефинг, когато тя ще му поясни всички похвати и аспекти на професията му. Ако пък той проумее всичко и се справи добре ще получи повишение със сигурност. Пък и шефката ще остане доволна..












Бруталната истина 6:

Вместо шефка, имаш шеф - 40 годишен латиноамериканец със малко коса и противен мазен мустак. В моментите, в които не те заплашва, че ще те уволни тормози сексуално жените в офиса. През повечето време спи, заключен в офиса, като се прави че работи, но не му се получава защото хърка и пърди насън. Веднъж можеше да се закълнеш, че го видя да хваща бобулечка в космите на гърдите си, обилно показващи се изпод ризата, след което я изяде.





четвъртък, 24 май 2012 г.

Виртуална среща

Внимание !!! Следващата публикация съдържа детайлни и ярки картини, съдържащи екстремни черти от поведението на човешката природа и не се препоръчва за лица със слаби сърца и нерви. Също така на тези със склонност към язви и поява на глисти. 
Наслаждавайте се ! 

Забелязвам, скъпи мои читатели, че напоследък сред младежта липсва романтика. Къде отидоха онези светли времена, когато младежите свиреха на кавали пред портите на къщите, докато момите вътре свенливо квасеха мляко и плетяха вълнени чорапи? Липсват ми времената, когато имаше истински романс, свързан със заколението на агне за да можеш да вземеш честта на момата. Къде останаха времената, където яко избуялите мустаци и окосмение по гърдите се считаше за едно прекрасно качество на бъдещия годеник (в комплект с умението му да управлява и координира стадо от над 20 овце)? Затова, днес драги мои, съм решил да възвърна истинската романтика (макар и в съвременен вариянт) и да ви покажа как трябва да се проведе една истинска среща в традициите на най-чистите взаимоотношения между мъж и жена. За целта ще си представим, че ще излизам на среща с момиче на име... Цецка. Цецка Карадочева - красиво българско име, както си му е редът. Какви са тези модерни Джулии и Преслави ?!
Първо - ето ви снимка на Цецка - прекрасна класическа девойка от село Брусарци.
ЦЕЦКА КАРАДОЧЕВА

Много важно нещо е първото впечатление пред дамата. Затова е важно да сте изискани, облечени със стилен костюм. 
Желателно е да оставите лицевото и телесно окосмение да израстне колкото се може повече - дамите намират това за изключително привлекателно.






Наемете хубава кола - изключително важно е да създадете добро впечатление с возилото си от пръв поглед. Fiat Multipa е един от най-добрите избори. Цецка се влюби в него от първия поглед.

Когато отидете да я вземете и целунете ръка нежно, но не твърде натрапчиво. Все пак искаме да запазите достойнство и чара, които сте изградили с визията си. След като сте и целунали ръката, деликатно изплюйте косъмчетата, попаднали в устата ви, в копринената ностна кърпичка на сакото ви.
Добър маниер ще е да поискате позволение от бащата да изведете  вашата Цецка на среща. При всички положения ако сте спазили всички стъпки дотук, той трябва да е мил и любезен човек изглеждащ горе-долу така.













След като всичко е минало отлично с бащата можете да тръгвате. Отведете момичето в най-хубавия и изискан ресторант, който знаете. Макар и скромна, Цецка е момиче от класа, което ще се радва ако имате добър вкус за местата за хранене. 













Естествено, трябва да поръчате специалитета на заведението. А както всеки изискан джентълмен знае - добрата храна винаги върви с чаша първокласно червено вино. 








Доброто червено вино, разбира се, се познава по изящната пластмасова бутилка, имитираща бъчва и дълбокото, автентично име на етикета. (Препоръчителни марки са Болярско, Мечо вино, Юнашко, Мечата бърлога и Кръчмарско винце.)







Не пропускайте да вдигнете тост, свързан с някоя възвишена тема, свързана с общото ви бъдеще. Цецка ще бъде крайно впечатлена от елегантността, движенията и думите ви по време на тоста. 

След обилното, вкусно хапване, предложете на прекрасната си дама (в моя случай на прекрасната Цеци) фин шоколадов десерт, приготвен от световни майстори сладкари.
След като станете и си тръгнете, предложете и да я изпратите до прекрасния и уютен дом, където щастливото и семейство се радва на всеки изминал лъчезарен ден. 

Като стигнете до къщата, ако сте изпълнили всичко по план, тя ще ви покани на чаша топла животинска маз, с парченце люта чушка в нея - по стара брусарска рецепта. 
Сега следва най приятната част - наградата ви за всички тези усилия. Прегърнете я през рамо и нежно я целунете. След всичко досега, шанса да се противи е минимален. 
След това минете на 2ра база - съблечете и блузката. Гледката ще бъде много възбуждаща, но се въздържайте. 

След това вече може да преминете на 3та база и да и махнете дънките. Вече не е нужно да сте толкова галантен и можете да третирате Цеци като диво животно. Самата гледка ще ви накара да виете все едно сте пещерен човек. Наградата ви за всичко дотук. Насладете се на мига ! 

Ако сте изпълнили всичко дотук, значи сте постигнали ВЕЛИКОЛЕПЕН УСПЕХ ! 

А на сутринта, събуждайки се до новата си любов, осъзнавайки какво се е случило, може да изпитате онова специфично чувство в живота, когато се е случило нещо наистина значимо. Реакцията ви е ще е незабравима и за вас ще има само един мечтан път напред...
Това беше всичко засега от мен. Надявам се ценните ми съвети да помогнат на вас и вашите приятели да намерите своята Цецка и истинската романтика. Аз отивам да си купя пистолет. Утре отивам на лов....
Romantic Bobb




сряда, 23 май 2012 г.

Провалени снимки (част 2)

Настъпи спокойна сряда вечер и аз си лежа вкъщи със счупен крак, докато дъждът плющи нежно навън (изразът плющи нежно е типичен оксиморон за невежите; освен това съвсеем леко напомня на гей порно). Идилична картинка нали? И просто от нямане на по умно и продуктивно занимание, реших да направя втора част на една мнооого стара публикация в блога, която четох преди малко. Затова изнамерих още няколко оакани снимки от нета и реших да ги нашаря с така присъщите ми остроумие и чар. Благодаря ви, автографите след шоуто.





Любопитно за първата снимка е дали момичето на преден план знае какво се случва зад него или не. Ако не знае, тогава това е една доста провалена реклама за паста за зъби. Ако знае има 2 варианта. Първия е да води телевизионно шоу за изневери и просто да е щастлива от резултата. Втория е ра е недорасла приятелка, хихикаща се истерично докато другите вършат "нещата за големи". След време ще осъзнае, че и на нея иска да и се случват подобни неща и ще започне да си задава въпроса дали ако си обръсне вагината шансовете и ще нарастат.






Тук виждаме една интересна, често срещана ситуация. Колоритният младеж на преден план, който позира също така колоритно и предполагам има още по колоритен прякор (бих предположил нещо от сорта на Пешо Скрипеца или Васил Джанката) е решил да релаксира на басейн с майка си, леля си и баба си. И понеже няма как да пропусне да покаже осъмнес за малолетните си фенки на село, въпросният пич е решил да си направи снимка от този забележителен ден. Лошото е, че точно в момента на снимката баба му, която небрежно си се разхождала по ръба на басейна, получила вцепеняване придружено с крайна форма на неадекватност и паднала като дъска във водата. Погребението е било след 2 дена. Е, поне снимката е яка


Това дори не е провалена снимка. Просто е  ужасно смешна. Влюбената млада двойка са решили да отидат на меден месец в Калифорния. Там по стара местна традиция са си наели два коня и сенегалски роб, който да преведе конете през Атлантическия океан до африка. Малко известен факт е, но всеки чернокож знае пътя до Африка по море. Зададено им е генетично. Освен конете, в пакета на почивката влизат 3 нощувки в Африка (Конго), сафари и 2 смени на роба ако се удави или го изяде акула. 



"Мамо, мамо, снимай ме до жирафите, докато се катерят един върху друг. Приятелките ми ще умрат от яд като видят какво съм видяла на живо. Освен това няма да повярват как жирафите се свързват помежду си. Като космическите кораби в Стартрек. Сигурно си предават информация. Или малки пасажери... " Години след това, когато момиченцето видяло снимката и си спомнило за коментара си, изпаднало в анафилактичен шок и до днес лежи в болница в Австралия с недиагностицирана кома. Тъжно.
Тук за да не стане твърде неловко, ще се въздържа от коментари. Снимката си е ЕПИК и без моите неверояни истории. С други думи просто не искам да лежа в затвора. 

вторник, 22 май 2012 г.

Пого на метъл концерт - или " Една добра идея да си счупиш крайник"


Светльо с легендите 

Лошите неща не питат като стават дами и госпоа. За жалост. Всъщност, ако питаха, щяха да са най тъжните неща на света, защото никой не би ги приел. Затова са си гадни от край време и не питат. Сигурно в момента се чудите за какво говоря в този омаен, лишен от смисъл увод? Говоря за скоро случилата ми се беда, а именно да си строша крака. Поне по интернет мога да си спестя любопитни погледи и нелепи въпроси от въздебели лелки. Всичко стана преди...3 дена когато реших да отида на гости на един приятел по Габрово за бирфеста. Като цяло беше много добро изкарване - запознанства, бира, концерти. Последната вечер пяха Светльо And the Legends (или по известни сред рок средите като псевдо-хиподил) и Милена Славова (онази която се опитала да свети като крушка) Всичко точно, дори на няколко пъти влизах в погото, без инциденти. И точно в момента който излязох от мелето (усетете иронията на ситуацията ) някакъв загуби равновесие и ми се стовари на крака. Първата ми реакция след пронизващата болка беше "А, сигурно съм скъсал нещо, ще остана поне Милена да свърши". Като приключи всичко се прибрахме в квартирата на моя приятел (като до там вървях сам пеша !), пихме по 1 голямо уиски и легнахме. На сутринта очакванията ми да играя дунавско хоро за сутрешна загрявка бяха тотално сринати от факта, че едвам стигнах до кенефа да се изпикая. След това вече е тривиалното - висене на автогарата 2 часа в агонизиращи болки (пресилвам малко с цел героично изпъкване пред женската аудитория) и пътуване с рейс до Севлиево в компанията на цигански оркестър, трениращ за панаира догодина. От там болници, рентгени, глупости. Оказа се , че ми е счупен крака долу до глезена. Гипсираха ме и нашите си прибраха злополучния син, като се постараха да не ме оставят на мира и да ме засипят с съчувствени погледи и нелепи предложения за помощ ("Можеш ли сам да си сложиш кетчуп на картофките ?", "Да ти помогна с дистанционното?" ) Ииии така, сега си почивам вкъщи с тайната надежда до 1 седмица да мога да се придвижа по някакъв начин до Вт за да си взема изпитите. Нещо не ме привлича офертата да съм пак 1ви курс и догодина. Оплаках си се. Май ми стига за сега. Пожелайте ми скорощно оздравяване и да спечеля 1 000 000$ без да правя абсолютно нищо. Айде, със здраве ! (АВТОГООООООЛ !)

Injured BObbbb

четвъртък, 17 май 2012 г.

Wazzaaaaaa ?!

Long time no see, eh? Дам този блог вече хвана паяжинки, ръжда и мутирали африкански стоножки. Живота, както всеки друг живот, засмука и мен като прахусмокачка и това сериозно повлия на клизмичните ми опити да бъда остроумен в интернет. Имам идеята да възобновя традицията на Crap-блогването, но този път не искам да обещавам и да правя кръвни клетви пред дявола (още не мога да изгоня триглавото куче от мазето си) Днес пиша без конкретна тема, колкото да покажа на света, че съм жив и въпреки дългите ми трудове все още не съм открил лекарство за СПИН. Открих за заушка, но това е друга тема (доста болезнена помежду другото). През изминалата година (или там колкото не съм писал за 2мата си читатели (които сигурно вече съм изгубил)) ми се случиха невероятни приключения. Станах студентче по ПР, което си е постижение, запознах се с доста нови хора, видях доста различни места. Освен това гардероба в стаята ми се оказа портала към Нарния, където противно на твърденията в книгата животните не говореха, но пък имаха уникални познания по математика, физика и жонглираха с факли. Малоумно ми е да пиша без тема в момента, затова ето ви най яката картинка която успях да намеря в интернетиту за 10 секунди и очаквайте скоро мега порции амейзингнес от мен :*
BackFromTheDead BOBB

неделя, 9 октомври 2011 г.

Три дена от моя живот.....

Дни или дена, така и не научих правилната граматична форма.... Все тая. На пръв поглед ще си помислите, че това ще е поредната скучна публикация в стил "Мемоарите на една гейша", започващи с "мило дневниче, днес...". В интерес на истината нещата които ми се случиха в периода 29,30 септември и 1ви октомври са доста странни и мисля, че поне на 2ма от вас ще им е забавно да дочетат статията. И искам да добавя, че това е просто някаква частичка от моето ежедневие. И после защо съм станал такъв.....Enjoy ! :)
Малко предистория 
След като се върнах от 4-месечното ми "морско" приключение, си висях известно време в неизвестното ми родно градче, а именно Априлци. Тук разни местни алкохолици се погрижиха нивото на алкохола в кръвта ми да не спада и да държи прилчно ниво. След кратка серия от почивка и пиянски посрещания от приятели на 29 септември се запътих към Велико Търново за да се запиша на общежитие в университета...
Ден 1

Ставането бе съпроводено с известен главобол и отчаяние от собственото съществуване. Както преди всяко "по-така" събитие и този път се чувствах леко изнервен и раздразнен. Особено на фона на снощния купон. И понеже се бях уговорил с един бивш съученик да ходим заедно с родителите му, с не особена охота поех към мястото на срещата. Е, поне бяха точни, което смекчи лошото ми настроение значително. И така - напред към Велико Търново. Когато стигнахме там, опашката за записване беше немислимо голяма, процедурата по записване - немислимо дълга. И така бааавно, но (не особено)сигурно започнахме да вървим по дългата пътека от нотариуси, счетоводители, бланки и удостоверения. След цялата документация, която ми се видя като 7 кръга на ада, дойде и същинската част на ада - чакането пред хазяйката на блока. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че по план още същия ден трябваше да замина за София, директно от ВТ. Да, ама не. Тъпата процедура по настаняването се проточи толкова дълго, че си останах там. Вечерта с един приятел пихме по бира в града, след което същия приятел ми даде одеало и ме упъти към общежитията (където най-накрая си имах стая !!!) Поради липсата на възглавница едва заспах, като цяла нощ вратът ми страдаше върху раницата ми.
Ден 2
малко преди минимал партито да започне ..
Тук се проведе 1вото парти
Събудих се като по магия в 8 и нещо и директно се отправих към автогарата с учудващо бодра крачка. Там имаше рейсове за София на всеки 2 минути, така че не ми се наложи да чакам много. В рейса си поспах, доволен от спестените 5лв , вече като студент. Около 12 и 30 стигнах в столицата и звъннах на приятеля ми там, който за улеснение занапред ще наричам Сафе (не питайте...). Та звъннах на Сафе да се видим и се оказа, че той тъкмо тръгва на даскало. И поради този факт, трябавше да се скитам из града известно време. Всичко беше наред, докато не ми отказа батерията на телефона.  А че не познавам абсолютно нищо в София си е факт. Затова по най-бързия начин намерих магазин за телефони и аксесоари и с болка на сърцето дадох 25 лева за нова батерия. След това, вече спокоен започнах да се разхождам из непознатия град. Доволен, от факта че имам телефон, започнах да звъня на разни хора за да убия времето. И има няма след 1 час щастието ми бе тотално попарено, когато новата ми батерия падна. В последния момент наизустих номера на Сафе и поех към центъра (не че знаех къде е, ама питах разни лелки, които ме гледаха уплашено). С доста колосални усилия стигнах до НДК, където намерих платен телефон и НАЙ НАКРАЯ се свързах с моя човек. Той пък се оказа доста близо до мен и след има няма 10 минути вече му висях на врата и го целувах от щастие, че не съм умрял на някоя улица. Директно от спирката, където се срещнахме, поехме към някакво Minimal парти, което не влизаше в първоначалните ми планове. Няма нищо - колкото повече толкова повече. По пътя за натам се запознах с някакви хора, взехме си бирички и отидохме на паметника на съветската армия. (главни букви незнам къде да пиша). Партито беше доста силно, Dj-и бяха Martijn ten Velden и Baltazar  а накрая направиха най-якото 3D шоу на самия паметник. Беше наистина много добро. Яд ме е, че не го снимах, но както вече казах - нямах батерия. Към 9 и 30 си тръгнахме (аз вече доволно изморен) и отидохме в апартамента на Сафето. Там ядохме дооооста много, като комбинирахме всичко намерено в хладилника. После аз си взех вана (с което наводних половината апартамент) и тръгнахме към второто парти - демек Дъбстепа. Точно пред клуба осъзнах, че съм си забравил личната карта в апартамента и се наложи малко рисковано да влезя с чужда и после да я мятам през некви тераси. Оттук нататък кво да кажа - 6 часа кривня <3 Много доволно беше и точно в моментите, когато си мислех, че не мога повече ми идваше сила незнайно откъде и продължавах да се мятам още часове. Към 4 и нещо си тръгнахме и 5 окончателно си бяхме в стаята. Там доядохме квото беше останало в хладилника и заспахме като пребити.
Doctor P - Хедлайнера за вечерта :)
Ден 3
Незнам в колко часа станахме, но помня че не ми хареса. Беше рано, недоспало и пребито време, смесено с безбройни чувства от изминалата нощ. След като се погрижихме да не изглеждаме като зомбита по улицата, със Сафе излязохме и отидохме на шофьорски курс (той ще става шофьорче) Инструктура му беше много печен и ми позволи да се возя на задната седалка, като през цялото време занимаваше полузаспалата ми особа с някакви досадни въпроси по мой адрес. Незнам колко часа сме се возили из София (с известен страх от моя страна, че курсистът е снощен) но около 12 и нещо си ме свалиха на Подуене, откъдето си хванах рейса за Априлци. Почти през целия път спах (и то дооста добре) и окончателно 4 си бях вкъщи на топло. И така започнах да си стягам багажите за бъдещото ми приключение - Велико Търново :).

Traveling Bobb

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Спасителна светлина

Мрак, а в тъмнината жалък,
замислен седнал съм на леден камък
и мисля "колко гаден е света",
загубил всяка пътеводна светлина.

Стоя смирено във нощта самотна,
проклинащ своята съдба сиротна
с искрица тлееща една в сърцето,
единствена крепяща битието.

Но ето, че от пламъка смирен.
пожар разраства се и става ден
и мисля "Колко хубав е света!",
открил магията на любовта.

Борислав Игнатов