Вълненията на един зрелостник

И пак съм тук!!! Не знам на кой съм липсвал и на кой не но музата ме удари толкова внезапно и неочаквано, че зарязах пробната матура по английски, с която се бях захванал и скочих на клавиатурата (силата с която метнах тетрадката, вследствие на импулса стресна дори и майка ми). Днес искам да пиша за нещо което ми е прясно (твърде прясно) и актуално. А именно за Вълненията на един зрелостник. Колко  величие струи от тези думи...трябва да си ги татуирам на задника. Както и да е. Както двамата ми редовни читатели знаят (които вероятно вече съм изгубил,поради дългото ми отсъствие) тази година аз съм 12 клас. Да. да завършвам кексчета мои. (И кой каза 1,2,3,4...).

Най-напред искам да кажа 2-3 думички за матурите. Доста ми надуха главата по масмедийте - матури, та матури. Чудо голямо. Имах чувството, че по скоро ТЕ искаха да насадят напрежение, отколкото то наистина да съществува. Малко теория за конспирацията ама карай. Та, вчера бях на матура по български език. Без напрежение, без фанфари. Просто отидох, направих каквото можах (че учих преди това - учих) и си излязох. Темата беше сравнително приятна за мен (за разлика от всеобщото "оооооооооо" на останалите в стаята) защото Далчев е брат близнак на дядо ми, родени от неродена мома. Не, майтапа настрани, ама тва си е много дълбок и философски автор. Трябва да имаш една философска шизофреничност на ума, за да можеш да го чатнеш поне малко. Тестовата част беше малко по трудна от това което бях виждал, ама се оправихме.

Следващото нещо е балченцето. Абитуруентският бал. Събитието. ТО. Големия фурор, които по незнайна каква причина, вълнува всички изключително много. Като се замисля за бала ми идва едно сравнение на ума - последната цигара, която предлагат на затворника, преди да го разстрелят. Че ще е яко - яко ще е. И аз съм сигурен. Но цялата тая "клизмична" радост от завършването не достига до сърцето ми. Със сигурност не се чувствам особено комфортно да изгубя сигурността на детството и училищната институция, на които нагло и мързеливо съм лежал 12 години. Та затова НЕ ми се завършва и НЕ ми се занимава с бал. Повече разсъждения и глупости за бала ето тук .

Третото вълнение на един зрелостник (или поне на психично разстроената ми натура) е раздялата с познатото. Може да звучи лигаво и безволево, но ми е тежко, че ще напусна дома си. Просто самата идея, че вече съм голям и трябва да си имам мой живот ме плаши. Поне на този момент. Самата непознатост пред мен е неприятна и имам отчайваща нужда да се захвана за нещо веднага след раздялата ми с училище. Май стана твърде откровено, но вече ме мързи да поправям назад.

Засега толкова. Връщам се към захвърлената тетрадка и подготовката ми за утрешната матура по английски (която имам смътно съмнение, че ще взема с не повече от 4). За бъдеще ви обещавам да пиша по-често и по-забавно. В типичен Mind-Crap стил. Обичам ви мой мили шоколадчеда. Мир

GraduatinG BobB

Мъжът в бяло

Ето и великденския ми подарък към четящите хора - новия ми разказ Мъжът в бяло . Дано ви хареса. 

Safe ft. Kami - Всичко е любов

Милиарди години минаха откакто не съм се вясвал по тези места. Направо мъчно ми става. Ама живота на завършващия училище не е много лесен - матури, изпити, помии. Но ето че отново съм на линия (пак за кратко де) за да ви представя една песничка на един приятел. Е, да досещате се че е малко пристрастна история и че малко си промотирам близките ама кво да се прави. Просто самия факт, че млади хора имат желанието и идеите да се занимават с изкуство, ми капе като мед на романтичната душица. Та ето ви едно линкче към песньовката и дано ви хареса. А в скоро време ще зарадвам четящите хора с ново разказче, което по мое мнение ми е най-доброто досега. Ето и песента . Еnjoy :)

"Гражданско" общество

Ето ме отново. Малко нарядко го карам, ама ми е малко натоварено с матури, кандидатстудентски истории и прочие не толкова творчески вълнения. Като прибавим към това двама-трима даскали, които явно не искат да се разделят с тебе с мир и гледат да си наваксат за изминалите 5 години, като ти скапят живота още повече, досадните лица, и така нататък, думата блог става мираж, за който дори не посмивам да се сетя. Но ето, че днес е петък, тегавото контролно по география е ЧАК понеделник, домашните са пренебрегнати безвъзвратно, а през следващите два дена имената на учителите ще бъдат споменавани само в солидно наквасени с алкохол псувни. За жалост неприятните лица, за които споменах по горе, не могат да бъдат забравени, макар и временно. Защото те са част не само от училищния живот, но от ежедневието като цяло. Та днес ще си говорим за модерното гражданско общество. Какво трябва и какво не трябва да е. И най-вече какво е в своята крайно деформирана форма в малките градчета като Троян.

Супер много се дразня, когато някой от град започне да ми вика селянин, защото съм от Априлци. Имам си една теория (една от многото за всичко) че човек не се дели на гражданин-селянин според местоживеенето си, а според начина си на държание. А познавам хора от село, които са 10000 пъти по-граждани от смешниците в градовете. Примерите са безброй много. Всъщност за малки градове като Троян е типичен синдрома на селянията. Лошото е, че като е ГРАД Троян и е най-голямото населено място в радиус от да речем 50 км, жителите му придобиват звездно самочувствие. А най-тъпото е, че това самочувстие е тотално непокрито и уж величавите граждани се оказват мивки с интелектуалните способности на бобър с алцхаймер и комплексари, които ти скачат на бой ако си ги погледнал под неправилен ъгъл.

Сред псевдо-гражданите се различават няколко основни типа, които си позволих да класифицирам. А и преди това да си кажа - в малките градове си е пълно И с нормални, интелигентни и услужливи хора. Но не малка част се вписват в някоя от долните категории.

• Мазни кифли - това са момичета между 18 и 40 години, които са крайно ненадарени с мозък. Или евентуално им го е изкълвал някой пеликан. Те имат грозния навик да си правят изкуствен тен чрез солариум или с онези противни кремове, да си правят "бамбински" прически и да носят минимално количество, но все пак фешънски дрехи по всяко време на годината. Такива момичета понякога имат вредни амфетаминни навици (като ги лъжат че е кока) или вредни аспиринни навици (като ги лъжат че е амфет). Най-често наркотиците (или апсирина на прах) те получават чрез орални ласки на някой случаен големец, които е тръгнал на лов в местния чалга клуб. Пример от живота - повечето чалга певици.
• Биячи - това са тези момчета, които закусват в аптека, вместо у тях. За тях вдигането е екзистенциална ценност, придаваща смисъл на живота им. Почти съм убеден че биха продали майка си и баща си за гладиатор у тях. Вследствие на тези си тренировки, те се мислят за пълни господари на всичко. И като казвам всичко имам точно това впредвид. От часовете в училище, до ситуацията вкъщи. От поръчката в кафето, до побоя на индивид по-лек от бияча с 25 килограма. Затова, че бил казал "Здрасти" на гаджето му. Навсякъде трябва да изразява тузарщината си. Пример от живота - повечето мутри, Пацо от ББ3
• Мафиотски чичита - това до известна степен може да се препокрие с горното, но има тук там разлики. Тези индивиди са различими най-вече по начина им на обличане - винаги са с анцуг (в тази дума няма Н за бога ! ). Имат си работен анцуг, официален анцуг, анцуг за кафе, анцуг за вкъщи и т.н. Това се допълва от веригата на врата с размерите на котвата на Титаник. Винаги, когато са сами говорят по телефона, което ме води към мисълта че са записали себе си на телефона и си говорят сами. Те също са "гъзари" но оставят това да се разбере от самосебе си, като размахват огроми пачки от двулевки и демонстративно паркират тунингования до неузнаваемост Golf 2. Пример от живота - Митьо пищова
• Фешъни - тези, макар и най-безвредни, май са най-досадни. Винаги в крак с модата, винаги краино гейско изглеждащи, въпреки че винаги го отричат. Причестката е почти винаги ключова - зализан на една страна бретон, стабилно омазан с лак за коса. А навремето това беше женски продукт. Тесни розови тениски, скубани вежди, тесни дънки и напоследък (което ме изнервя адски много) - кецове. Някога това си беше специална запазена марка на басърите и тук там на метълите. Сега стана модерно и всяки втори лигльо ми ходи с кецове. Пример от живота - Евгени Минчев, Денди
• Надменната лелка - това винаги е жена в интервала от 40 до 60 години. Винаги облечена на вид скъпо, елегантно и шикозно. И винаги работи в магазин или в банка. Или на някое място, където минават много хора. Та в обществото, тези лелки са нищо повече от средно статистическите хора, но винаги се мислят за каймака на обществото. Гледат те насмешливо и надменно, а често и злобно ако не си купиш нищо от шибания им магазин. Винаги според тях самите носят най доброто, продават най-доброто, раждат най-доброто, акат най-доброто. А всъщност са нищо. Пример от живота - Лили Иванова

Такива ми ти работи драги ми смехурко. Ако съм обидил някой читател да ме прощава. Ако след този пост спре да ме чете - прав му път. Но аз така виждам нещата. Които не е съгласен да създаде блог Аnti-mind_crap и да ме храни там. Или да се докаже като "гражданин" и да прибегне до заплахи и насилие. Наистина ми е все тая. Засега чао. Мир.

Not_Fitting bobb

Сянката на вятъра

Понеже не съм писал в блога си от доста време, реших, че днес ще е денят в който ще събера паяжините с метлата и ще ви запозная с нещо интересно от световната култура. Става въпрос за една крайно интересна книжка на испанеца Карлос Руис Сафон. Да, тоя пичага в дясно. Та името на книгата (както тънко намеква заглавието) е "Сянката на вятъра". Това е книга само и единствено за почитатели на четенето като дейност. Ако сте свикнали най-тежкото ви четиво да бъде комикс, хващайки тази книга ще се изморите от метафори и стилистични фигури на 2рата страница. Самата история не е в типичните жанрови граници дори за мене - аз лично си падам по Толкин, Кинг и Пратчет. Това тук няма допирна точка с нито един от тримата. Това е една изключително стилна, напрегната и малко мрачна драма. Действието се развива в следвоенна Испания, а главен герой и разказвач е младеж тръгнал по следите на мистериозен писател. Както вече казах, стилът на книгата е уникален - елегантни и подвижни образи и фигури съпътстват всяка секунда от четивото, което го прави наистина очарователно, но и нечетаемо за хората без тренинг. Аз лично много се радвам, че я прочетох и се надявам да съм помогнал вся на някой в избирането на четиво. Приятно четене :)

Readin'BObb
Оценка 9/10

Our music project - малко реклама

Та значи наскоро аз и още няколко интернет другарчета започнахме един блог-проет наречен Our music Project. На въпросната страница ще бъдат публикувани, така да се каже "каймака" на музикалната индустрия. И понеже сме се събрали възможно най-разнообразни шемети, стиловото разнообразие е гарантирано! Можете да хвърлите едно око (или 1 ухо) на проекта на този линк: http://ourmusicproject.blogspot.com/ . Също така оставям "постоянен" линк отстрани в графата "Други яки нещица". От мене приятно слушане :)

Живота ни е поп-фолк !

Не ми се искаше да засягам и да пиша на тази тема. Обаче търпението ми се оказа, че не е вечно и има неприятната функция да се изчерпва. Затова реших в една публикация на шир и надлъж да споделя философските си размисли на тема поп-фолк или т.нар. чалга. Първо искам да подчертая - НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ХОРАТА СЛУШАЩИ ПОП-ФОЛК ! (буквално го подчертах) Една не малка част от най-близките ми приятели слушат въпросната музика. Но това далеч не значи, че нямам нищо против самата музика и културата, която я съпровожда.

Първо искам да изясним понятието поп-фолк. Това е равностойно на техно ръченица, дръм хоро или Лили Иванова на хеви метъл съпровод. Това би трябвало да значи, че трябва да има някакъв народен мотив или забежка, нещо напомнящо за ритъма на народа ни, поднесено с осъвременен аранжимент. Аз през живота си не съм чувал такова нещо в чалгата. Виж в гръцката или румънската музика го има и то в изобилие този момент. А ние какво правим - крадем техните песни и сменяме думичките. Оригиналност никаква.

Като стана въпрос за оригинална мисъл, тя рядко (никога?) не се среща в текстовете на чалга гърлите. Темите винаги са едни и същи - раздяла, изневяра, или купон провокиарщ към поглъщането на безбожни количества пиене и завършващ с масова оргия. Директното и почти нецензурирано възпяване на секса е редовен номер, благодарение на които огромна маса 13 годишни вече "разбират от мъже" и търсят кой да ги напие и да спи с тях. Деградация? Решете сами.

Друго за което се замислям е гласовите качества на испълнителките. Половината от тях гарантирано пеят на плейбек по участията си и ги продава само късата поличка и демонстрирането на полови органи пред тълпата. Някой от тях дори не знаят как се държи микрофона. А плейбека си върви... Затвоа за да прикрият този си кусур, те гениално измислят двустранен микрофон, който няма как да се обърка, защото може да се държи и на 2те страни.

Продава ги външния вид. Но как изглеждат всъщност? Почти всички не са наполовина красиви на това което ни гледа от плакатите и "Планета". Трябва да се плаща на гримьорите вместо на певиците мисля аз. А екземпляри като Азис са антитеза на всичко логично на този свят. Такива в Америка ги бият по улиците. Тука ги правим богати. Какво да ви кажа - бЪЛГАРИЯ. За интелекта на повечето не искам дори да говоря. Виждал съм трагични примери.

Андреа без грим

Равносметката е че всяко момиче с добри умения по гримиране и с достатъчно къса поличка може да стане известно. Така че дами, разсъбличайте се, запишете 2 песни дето да ги пеете на плейбек по 40 пъти на участие (или по-добре ги откраднете от братятя сърби или гърци) и официално ще бъдете звезди. Така стават нещата в България. Такива са родните кумири. А е жалко, защото истински качествената музика и талантливите музиканти биват пренебрегвани за сметка на силиконовите смешки. Съдба.... така е всичко в България. А и дами - честит осми март. Във Vbox7 Преслава ви е подготвила сърдечен и непринуден поздрав. Погледнето го - полезно е за рейтинга и.

Chalga HATER BOBB !