сряда, 18 май 2011 г.

Вълненията на един зрелостник

И пак съм тук!!! Не знам на кой съм липсвал и на кой не но музата ме удари толкова внезапно и неочаквано, че зарязах пробната матура по английски, с която се бях захванал и скочих на клавиатурата (силата с която метнах тетрадката, вследствие на импулса стресна дори и майка ми). Днес искам да пиша за нещо което ми е прясно (твърде прясно) и актуално. А именно за Вълненията на един зрелостник. Колко  величие струи от тези думи...трябва да си ги татуирам на задника. Както и да е. Както двамата ми редовни читатели знаят (които вероятно вече съм изгубил,поради дългото ми отсъствие) тази година аз съм 12 клас. Да. да завършвам кексчета мои. (И кой каза 1,2,3,4...).

Най-напред искам да кажа 2-3 думички за матурите. Доста ми надуха главата по масмедийте - матури, та матури. Чудо голямо. Имах чувството, че по скоро ТЕ искаха да насадят напрежение, отколкото то наистина да съществува. Малко теория за конспирацията ама карай. Та, вчера бях на матура по български език. Без напрежение, без фанфари. Просто отидох, направих каквото можах (че учих преди това - учих) и си излязох. Темата беше сравнително приятна за мен (за разлика от всеобщото "оооооооооо" на останалите в стаята) защото Далчев е брат близнак на дядо ми, родени от неродена мома. Не, майтапа настрани, ама тва си е много дълбок и философски автор. Трябва да имаш една философска шизофреничност на ума, за да можеш да го чатнеш поне малко. Тестовата част беше малко по трудна от това което бях виждал, ама се оправихме.

Следващото нещо е балченцето. Абитуруентският бал. Събитието. ТО. Големия фурор, които по незнайна каква причина, вълнува всички изключително много. Като се замисля за бала ми идва едно сравнение на ума - последната цигара, която предлагат на затворника, преди да го разстрелят. Че ще е яко - яко ще е. И аз съм сигурен. Но цялата тая "клизмична" радост от завършването не достига до сърцето ми. Със сигурност не се чувствам особено комфортно да изгубя сигурността на детството и училищната институция, на които нагло и мързеливо съм лежал 12 години. Та затова НЕ ми се завършва и НЕ ми се занимава с бал. Повече разсъждения и глупости за бала ето тук .

Третото вълнение на един зрелостник (или поне на психично разстроената ми натура) е раздялата с познатото. Може да звучи лигаво и безволево, но ми е тежко, че ще напусна дома си. Просто самата идея, че вече съм голям и трябва да си имам мой живот ме плаши. Поне на този момент. Самата непознатост пред мен е неприятна и имам отчайваща нужда да се захвана за нещо веднага след раздялата ми с училище. Май стана твърде откровено, но вече ме мързи да поправям назад.

Засега толкова. Връщам се към захвърлената тетрадка и подготовката ми за утрешната матура по английски (която имам смътно съмнение, че ще взема с не повече от 4). За бъдеще ви обещавам да пиша по-често и по-забавно. В типичен Mind-Crap стил. Обичам ви мой мили шоколадчеда. Мир

GraduatinG BobB