Три дена от моя живот.....

Дни или дена, така и не научих правилната граматична форма.... Все тая. На пръв поглед ще си помислите, че това ще е поредната скучна публикация в стил "Мемоарите на една гейша", започващи с "мило дневниче, днес...". В интерес на истината нещата които ми се случиха в периода 29,30 септември и 1ви октомври са доста странни и мисля, че поне на 2ма от вас ще им е забавно да дочетат статията. И искам да добавя, че това е просто някаква частичка от моето ежедневие. И после защо съм станал такъв.....Enjoy ! :)
Малко предистория 
След като се върнах от 4-месечното ми "морско" приключение, си висях известно време в неизвестното ми родно градче, а именно Априлци. Тук разни местни алкохолици се погрижиха нивото на алкохола в кръвта ми да не спада и да държи прилчно ниво. След кратка серия от почивка и пиянски посрещания от приятели на 29 септември се запътих към Велико Търново за да се запиша на общежитие в университета...
Ден 1

Ставането бе съпроводено с известен главобол и отчаяние от собственото съществуване. Както преди всяко "по-така" събитие и този път се чувствах леко изнервен и раздразнен. Особено на фона на снощния купон. И понеже се бях уговорил с един бивш съученик да ходим заедно с родителите му, с не особена охота поех към мястото на срещата. Е, поне бяха точни, което смекчи лошото ми настроение значително. И така - напред към Велико Търново. Когато стигнахме там, опашката за записване беше немислимо голяма, процедурата по записване - немислимо дълга. И така бааавно, но (не особено)сигурно започнахме да вървим по дългата пътека от нотариуси, счетоводители, бланки и удостоверения. След цялата документация, която ми се видя като 7 кръга на ада, дойде и същинската част на ада - чакането пред хазяйката на блока. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че по план още същия ден трябваше да замина за София, директно от ВТ. Да, ама не. Тъпата процедура по настаняването се проточи толкова дълго, че си останах там. Вечерта с един приятел пихме по бира в града, след което същия приятел ми даде одеало и ме упъти към общежитията (където най-накрая си имах стая !!!) Поради липсата на възглавница едва заспах, като цяла нощ вратът ми страдаше върху раницата ми.
Ден 2

малко преди минимал партито да започне ..

Тук се проведе 1вото парти

Събудих се като по магия в 8 и нещо и директно се отправих към автогарата с учудващо бодра крачка. Там имаше рейсове за София на всеки 2 минути, така че не ми се наложи да чакам много. В рейса си поспах, доволен от спестените 5лв , вече като студент. Около 12 и 30 стигнах в столицата и звъннах на приятеля ми там, който за улеснение занапред ще наричам Сафе (не питайте...). Та звъннах на Сафе да се видим и се оказа, че той тъкмо тръгва на даскало. И поради този факт, трябавше да се скитам из града известно време. Всичко беше наред, докато не ми отказа батерията на телефона.  А че не познавам абсолютно нищо в София си е факт. Затова по най-бързия начин намерих магазин за телефони и аксесоари и с болка на сърцето дадох 25 лева за нова батерия. След това, вече спокоен започнах да се разхождам из непознатия град. Доволен, от факта че имам телефон, започнах да звъня на разни хора за да убия времето. И има няма след 1 час щастието ми бе тотално попарено, когато новата ми батерия падна. В последния момент наизустих номера на Сафе и поех към центъра (не че знаех къде е, ама питах разни лелки, които ме гледаха уплашено). С доста колосални усилия стигнах до НДК, където намерих платен телефон и НАЙ НАКРАЯ се свързах с моя човек. Той пък се оказа доста близо до мен и след има няма 10 минути вече му висях на врата и го целувах от щастие, че не съм умрял на някоя улица. Директно от спирката, където се срещнахме, поехме към някакво Minimal парти, което не влизаше в първоначалните ми планове. Няма нищо - колкото повече толкова повече. По пътя за натам се запознах с някакви хора, взехме си бирички и отидохме на паметника на съветската армия. (главни букви незнам къде да пиша). Партито беше доста силно, Dj-и бяха Martijn ten Velden и Baltazar  а накрая направиха най-якото 3D шоу на самия паметник. Беше наистина много добро. Яд ме е, че не го снимах, но както вече казах - нямах батерия. Към 9 и 30 си тръгнахме (аз вече доволно изморен) и отидохме в апартамента на Сафето. Там ядохме дооооста много, като комбинирахме всичко намерено в хладилника. После аз си взех вана (с което наводних половината апартамент) и тръгнахме към второто парти - демек Дъбстепа. Точно пред клуба осъзнах, че съм си забравил личната карта в апартамента и се наложи малко рисковано да влезя с чужда и после да я мятам през некви тераси. Оттук нататък кво да кажа - 6 часа кривня <3 Много доволно беше и точно в моментите, когато си мислех, че не мога повече ми идваше сила незнайно откъде и продължавах да се мятам още часове. Към 4 и нещо си тръгнахме и 5 окончателно си бяхме в стаята. Там доядохме квото беше останало в хладилника и заспахме като пребити.

Doctor P - Хедлайнера за вечерта :)

Ден 3
Незнам в колко часа станахме, но помня че не ми хареса. Беше рано, недоспало и пребито време, смесено с безбройни чувства от изминалата нощ. След като се погрижихме да не изглеждаме като зомбита по улицата, със Сафе излязохме и отидохме на шофьорски курс (той ще става шофьорче) Инструктура му беше много печен и ми позволи да се возя на задната седалка, като през цялото време занимаваше полузаспалата ми особа с някакви досадни въпроси по мой адрес. Незнам колко часа сме се возили из София (с известен страх от моя страна, че курсистът е снощен) но около 12 и нещо си ме свалиха на Подуене, откъдето си хванах рейса за Априлци. Почти през целия път спах (и то дооста добре) и окончателно 4 си бях вкъщи на топло. И така започнах да си стягам багажите за бъдещото ми приключение - Велико Търново :).

Traveling Bobb

Спасителна светлина

Мрак, а в тъмнината жалък,

замислен седнал съм на леден камък

и мисля "колко гаден е света",

загубил всяка пътеводна светлина.

Стоя смирено във нощта самотна,

проклинащ своята съдба сиротна

с искрица тлееща една в сърцето,

единствена крепяща битието.

Но ето, че от пламъка смирен.

пожар разраства се и става ден

и мисля "Колко хубав е света!",

открил магията на любовта.

Борислав Игнатов

Pencil VS Camera

Наскоро попаднах на нещо много свежо, новаторско и напомпано с огромна доза талант нещичко в нета. Говоря за една фотосесия на белгийския фотограф Ben Heine. В нея той съчетава фотография с изкуство по уникален и много интересен начин. ЕNJOY :)

ЧРД на мене си !

Еми не се сдържах! Просто трябваше да овековеча товa паметно събитие случило се на светлата дата 13 септември лето 1992-ро. "Роди се звезда" - креснал мъдър пророк в психиатрията в Карлуково, след което продъжил да си яде сополите. Дам, мои мили сладурковци - днес имам День рожденья. :) (смайли фейс !)  Да ми е честит! Пожелавам си да се събудя във въображаемата държава Приебе, където да съм героят, спасил местното мирно население от тиранията на огромни буци говорещо сирене пармезан. После да се оженя за най красивата девойка в държавата (единствената която не страда от епилепсия) и да заживея щастливо в огромния дворец, подарен ми от краля. Но мечтите ми може да почакат. Сега съм решил да ви запозная с хронологията на днешната дата от 1992 насам и съответно как празнувам рожденните си дни всяка година.
- 1992 - раждам се и вместо плач надавам кански боен вик, след което замалко не изваждам окото на доктора. Всички са потресени от огромната ми глава и провеждат няколко часови изследвания дали майка ми не е дала живот на тиква.
-1993 - вече не цоцам от мама, с което съм много горд.Също така казвам първата си думичка "селино" значещо целина на унгарски.
-1994 - тати не ми купува така исканото багерче и в знак на протест аз се нааквам най-демонстративно пред сергията, но за това се разбира чак в колата, което в известен смисъл обезсмисля протеста ми. Поне баща ми се чувстваше гузен със сигурност.
-1995 - тръгвам на детска градина. Едно от другарчетата ми изяжда любимата ми количка, в следствие на което почти му отхапвам едното ухо и част от черепа. Спечелвам си 2 часа в усмирителна риза и разговор със досадно спокоен човек в бяла престилка. Вкъщи за наказание празнуват рождения ми ден без мен, като аз вися в стаята и се опитвам да напиша жалба срещу нашите. За жалост още не мога да пиша и опитите ми се овенчават с неуспех.
-1996 - на празненството липсата на алкохол вече е осезаема. Следователно аз и другарчетата ми ожесточено сърбаме лимонада с надеждата че някой от големите ще ни прежали и ще направи обичайното малоумно предложение "Искаш ли да опиташ ракийка?". Не се получи, но пък имаше торта и забравих, че ми се пие.
- 1997 - отпразнувам 3-годишнината откакто не си акам в гащите, но вътрешно вече ми се иска да мога да ходя и без мама да ми помага. Подаряват ми пакетче царевични пръчици с човече в тях, като наградата ми бива изядена от същия приятел, изял ми количката преди години. Но вече съм достатъчно умен и поучавайки се от грешката си не го атакувам, а го топя пред техните, питайки го пред баща му "Я кажи пак, какво е животински секс?"
-1998- чувствам се с година по-голям от това време миналата година. Липсата на алкохол става болезнена и точа малко гроздова тайно. На никой от приятелите ми не му хареса, дори един се разплака. Разочаровани от пресилената слава на ракията всички дружно пикаем в бъчвата. Това по-късно беше констатирано от баща ми като: "Мамка му, пак сме прегорили ракията!"
-1999- след 2 дена тръгвам на училище. Развалнуван съм и го очаквам с кеф, защото най после ще мога да се науча да пиша "пичка" и няма да има нужда всеки път да ми се карат когато искам да го кажа на някоя - просто ще и го напиша. На партито оживено дискутираме как може да изглежда въпростната дума и се опитваме да я напишем по звучене. Не се получи.
-2000- след като света не свърши, както всички очакваха, РД-то ми пак дойде. Вече мога да пиша "пичка", но все още ме шамаросват, защото тази която харесвам е още в детската и не може да чете. Жесток свят.
-2001- в опита си да се напием с нещо безалкоголно всички на партито получихме остро разтройство от неимоверно многото количество морковен сок погълнат през деня. Не се напих, но лежах в болница, тъй като бях придобил оранжев отенък на кожата и майка ми болезнено си бе припомнила момента, когато всички мислели, че съм тиква.

- 2002 - първи опити да бъда "готин" с момиче на рожденния ми ден. Опитите ми приключват с провал, разбит нос и ограничителна заповед от 100 метра. В районното се запознах със дребен джебчия, който по моя молба преджоби бащата на "жертвата" ми. Така му се пада, като си пази дъщерята.
- 2003 - хапваме пуканки и гледаме детски филмчета на касета. Да, наистина беше толкова скучно. 2003 нямах муза за нищо
- 2004 - прекарвам празника в надежди рисунката ми на стегозавър, ядяш захарен памук да спомогне за приемането ми в художествен университет преждевременно. Получавам любезен отказ и утешителна награда - купон за 2кг безплатен захарен памук от чичо Хасан в Севлиево. Явно съм нарисувал памука реалистично.
- 2005 - откриваме бирата като вещество. Намерихме рая на земята според думите на консуматора на играчки. Според мен е прав - винаги може да минеш с номера - "Айде бе мамо, то само биричка, кой се напива от бира ?!"
- 2006 - след 2 дена ми предстои да отида в ново училище, заради което се напивам на куче и забравям за това. 2 дена по късно отивам в старото си даскало и всички ме гледат странно. Аз им отвръщам със същото, влизайки гордо при стария си клас. Половин час по късно гледам гузно в земята, засипван от ругатни от баща ми в колата по пътя за Троян.
- 2007 - от дългата ми,метълска коса не остава почти нищо в опит да запаля цигара от котлона. Както и от половината помещение в опита ми да запаля директно от газовата бутилка...
- 2008 - спомням си, че имаше мексиканци с магаре. Също така прекомерна голота и пиявици. На сутринта ме събуди някакъв петел, кацнал точно до главата ми в курника. Иначе не бях пил.
- 2009 - от този не помня нищо...
- 2010 - вече се чувствам по сериозен и отговорен спрямо постъпките си. Затова този път скочих от терасата с плажен чадър завързан за гърба ми. Всички бяха във възторг от 10 минутното ми преструване че съм припаднал, както и от огромната рана на главата ми. Като им се нарадвахме продължихме да пием.
- 2011(for real) - вися в слънчев бряг и пиша простотии в работно време. Няма как, криза е. Нямам планове, но ще видим довечера какво ще стане. Ако помня ще разказвам.

Искам да честитя РД на съседа, Metro, както и на Цветана Пиронкова, Живко Джуранов и Майкъл Джонсън. Също така да отбележа, че ако не съществуваше 13 септември вълнените чорапи, фъстъченото масло и историята на Либия нямаше да са същите. Айде стига ви толкова. До нови срещи. А на мене - приятно изкарване на празника! (шизофренично е сам да си пожелавам неща като се замисля...)
OldeR BobB :P

FacИbook

Старите блогъри са казали: " Ако искаш да напишеш нещо стойностно, първо трябва да си се настанил удобно". Е, аз в момента съм седнал доооста неудобно поради рехавата връзка с интернет, така че не очаквайте нищо специално. Напоследък започнах (отново) да се чувствам доста креативен (това си ми е любимата думичка и това е !), тъй като времето ми започна да представлява общо взето низ от работа, спане и ядене на желирани бонбони с изтекъл срок на годност (от които предозирам понякога и в главата ми започват да се въртят самоубийствени мисли). Днес реших да пиша по една тема, по която са писали АБСОЛЮТНО всички. Знам, че преди малко споменах за креативния ми порив, но гледам да не го пресилвам, че току виж ми прегрели вдъхновителните бушончета и съм останал на тъмно. Та днес ще разсъждаваме за ФЕЙСБУККК. Светия граал на всяка пъпчасала подрастваща, подмокряща се при вида на Джъстин Бийбър. Нещото, несъмнено променило облика на интернет пространството, макар че преди него имаше поне 3 подобни платформи. Но не ме разбирайте погрешно - не съм тук за да критикувам ФБ (или поне не само) а да направя една субективно погледната обективна преценка на плюсовете и минусите на нещото покорило цивилизования свят само за няколко години. (тук ми дойде една мъдра мисъл - големите умове не винаги покоряват с оръжие...трябваше да се изгъзаря с некво клише)

Минусес
Сега някой от вас биха казали - каквъв песимист е само драгия Bobby - започва с минусите. Гледа на чашата винаги като на половина празна, бла-бла-бла. Да, но да гледаш на социална мрежа като на чаша с вода е меко казано странно, затова ще си започвам с каквото си искам.

- Интернет поколение - това е може би главния минус на ФБ - замества реалния живот в голяма степен. От омазаните с мармалад, ритащи топка хлапета, които бяхме ние, няма и следа и на тяхно място са дошли хрупащи чипс безделници и кифлета, висящи пред компютъра и чакащи някой да им изкоментира поредната полугола снимка. Тези деца не са привлечени от живота навън защото просто не знаят какво представлява той. Тъжно, но факт.
-  Чевената краста - или кой колко "червенички" известия ще има. До голяма степен това кара и мен да си проверявам facebook-а по 3 пъти на ден. Зарибявката да видиш дали ти е коментирана новата снимка или дали поредната статусна глупост понякога е по силна от нас. Отново - тъжно, но факт.
- Копчета вместо думи - друг минус е начина на общуване. Все по-често чувам от приятели "Аз обожавам да чатя, дори ме кефи повече, отколкото да общувам на живо". Това вече не е вина само на Фб, а на всички онлайн начини на комуникация. Вече е обичайна картинка съседи да си чатят вместо да си говорят лично.
- Лични данни - според слуха (нямам идея дали е вярно, не съм запознат) Фб злоупотребява с личните данни на потребителите си, предоставяйки ги на различни организации и групи. Затова миналата седмица ме търсиха двама костюмирани във връзка с бруталното убийство и и сексуално посегателство над енот албинос на име Панайот....
- Чек, да си чек фейсбука - често дори аз го правя и признавам, че е доста дразнещо. Някой да си проверява Фб-то през 3 минути с надеждата, че истината на вечния живот е била постната на стената му от Йода. Или поне аз с тази надежда влизам. Но е изнервящо, признавам си.
100% има и още гадории които да препиша на любимата ни мрежа, но сега ме мързи да мисля. Да преминем към плюсченцата.
Плюсченца
- Точно ти ми трябваш - понякога е много яко ,точно когато ти трябва услуга от определен човек, на който нямаш номера и дори не знаеш къде се намира, да го намериш на Фб и да се разберете. Това е най-бързия, ефективния и лесен начин да се свържеш с някой, чиито координати нямаш иначе.
- Всички са тук - това ми е едно от любимите неща, свързани с фейсбукуту - че всички мои социални контакти са събрани на едно място. Приятели, познати, роднини, хора от други държави - всички са тук. И когато се присетиш за някой, например пичката от Финландия, с която си се запознал това лято, просто си влизаш във профила и и' пишеш.
- И разбира се - нощна смяна - няма нищо по-занимателно от Фб, когато наистина няма какво да правиш, а си ограничен от страна на ресурси като звук или бърз компютър. Нощните ми смени, карани 4 месеца в компанията му доказват това :)

Еми горе доле тва е. Музата ми започна да заспива, след изнасилването, което и теглих току-що. Като цяло в заключение ще кажа, че аз съм ЗА Facebook, въпреки че има и негативно влияние върху младежта. Но на мене ми помага и то често. Който е съгласен с мен е пич. Който не е да го изядът морски котки дано. Като преди това го изнасилят с новия албум на Лейди Гага. Довижения.
Sociall bObb :P

Sex, drugs and rock'n'roll (SB'11)

Мне, това не съм аз. Това е просто 2D дигитална халюцинация изразена под формата на пост във най-посещавания блог във вселената (това ще го уточняваме със шефа горе по-късно). Лятото дойде към своя край, както и моите морски приключения, отнемали така скъпоценното ми време, през което обикновено споделях невероятните си мисловни върхове, спадове, катарзиси и тн сложни думички които могат да се сложат след "мисловни". Но както казват мъдрите хора (на мене ми го каза кварталния алкохолик) - всички хубави неща имат край. Така се получи и с лято 2011, за жалост (а може би за най-голям късмет защото вероятността да умра тук от неетичен начин на живот застрашително се покачваше всеки изминал ден). И сега като всеки неегоистичен мъдрец (онези от Шао лин, например, са ебати и свидливите копеленца) ще споделя в общи линии как мина лятото. Момент да си пусна джангър за вдъхновение и да се изплюя през терасата за душевна свобода. Така готов съм (със бесния оплют чичко долу ще се занимавам после).

В началото бе Объркването...
Честно казано в началото си ми беше доста трудно - ново място, нови хора, нова работа, и най-вече - Слънчев бряг. Както по-късно установих (което и беше главния източник на объркването ми в началото) тук си е нещо като алтернативно място във вселената, нямащо нищо общо с нормалните физически, психически и морални закони на останалата част на Вселената. Първо тук понятие като "време" не съществува. Най-смелото му споменаване може да бъде обвързано само с понятията "тъмно", "светло", "работа" и "почивка". Иначе дата и ден тук просто няма. Или работиш или почиваш. Това се дължи на 12-часовия работен ден, съчетан в цикъли от 3 дена работа - 1 ден почивка. Така просто спира да има значение какъв ден е, каква дата е и колко е часа. 
Второ тук общество почти няма - 90% от популацията на курорта е преходна, от което следват и по-различни взаимоотношения с тях, повечето изградени върху светлите иконични образи на секса и алкохола.
И трето - самостоятелния, полеви живот ти отнема някой много важни и привлекателни неща като хубавата храна и меките, ароматизирани дрехи изпрани от мама в пералнята. (в момента тихичко хлипам при спомена за пералнята вкъщи - толкова ми липсвааа). И така - попаднал на ново място, и то не какво да е а доста по-различно от всичко друго, идващ от малкото градче, обрасло в къпинак, където е нормално да видиш вълк да пресича пътя, в началото се почувствах странно и леко дискомфортно. Дори не знаех как да си общувам с туристите. (благодарение на което НЕумение стоях на сухо почти месец). Но после дойде светлината (притаяваме дъх и си пускаме епична музика) (цветът също е епичен не може да не признаете)

Началото на промяната
Признавам си по едно време доста си се бях сдухал. Може би прекалено.Не че дотогава консумацията на алкохол не фигурираше в дневната ми рутина - просто бях на СБ, а не бях усетил нищо от мястото. Абе бях си се депресирал. Тогава дойде един приятел (реален не въображаем !) и с него излязохме няколко пъти. Бавно, сигурно и благодарение на този Орбитален тракторист (не питайте, наистина) започнах да се настройвам в ритъма на мястото. Чувствах се по отпуснат, по-щастлив от живота, по-комуникативен. Консумацията на вредни субстанции си продължи, но с доста по голяма наслада. (тва прозвуча наркоманско, затова искам да уточня, че противно на заглавието тва лято не съм взимал никакви наркотици (е пуших няколко пъти, ама то е извинено )). Абе с две думи започнах да се чувствам комфортно в СБ. :)

Party animals
Ето това е периода, заради който обикнах функцията да бъдеш жив. И то истински жив, не само да ядеш боровинки и да после да акаш в същите боровинкови храсти. Този период горе долу започна началото на Август и продължи допреди 5-6 дена. Толкова много клубове, барове, дискотеки и прочие обиколих, че вече не ги броя. Говорих поне с 10984298 човека от 150 държави. Много яки партита, на много яки места. Тук искам специално да отворя една скоба и да конкретизирам 5 август, когато имаше дъбстеп в Сб и се премазах от купонясване. УНИКАЛНО беше. Любимите ми дискотеки остават Iceberg и Viking. Тая българска легенда, че Lazur е много яко може да го забравите. Всъщност там е доста тъпичко и всички го знаят като място само защото е българско и е по силно рекламирано. В този период почти окончателно спрях да пуша зелени вещества, защото на място като това напушен параноята е доста доста голяма. Само 1-2 пъти в много специални случаи. Но както и да е. Да се върнем към конкретиката на заглавието. То не бяха плажове, купони, пиене, жени, изгреви. Живота на младия човек както трябва да бъде. Запознах се с уникални хора, изградих много нови приятелства, налазвах страшни пички. Дори един швед (които всъщност е исландец) ми предложи работа за догодина като промоутър. Познайте дали ще дойда пак ? Ех, искам пак да е 15 юли... (тежка въздишка, мъжка сълза и тихо пръцкане от снощния дюнер)

Началото на края
Но както мъдрите хора казват (на мене ми го каза кварталния пияница) - всяко хубаво нещо има край. Лятото си е на изпроводяк и носталгията е неизбежна. Е сега ставам студенче и ще атакувам нови хоризонти, но тук ще остане част от сърцето ми (както и немалка от черния дроб). От млади пички и пияни олигофрени, туристите еволюираха в стари баби и скучни двойки. Дискотеките една след друга започнаха да правят бенефисни партита и да затварят (мамка му - довечера е на Viking с безплатно пиене, а аз съм на работа !!!) Още 10тина дена и мене няма да ме има тук, но то е за добро. Промяната ми от престоя на СБ е осезаема за самия мен и определено е за добро. Сега ме чака и останалата част от вселената. И като последно изказване - надявам се вече да имам време и желание да продължа да водя този блог и да радвам тези, които имат повече свободно време в неделя вечер, отколкото им трябва. M.И.Р. :) (море и разврат :D)
Борислав Игнатов :)

Една freestyle публикация

Най накрая !! Напипах лаптоп (с най-неудобната клавиатПура на света), свободно време и желание да напиша два реда. Слушалките - на ушите, дъбстепа - на макс. А туристите във фоайето ме гледат с изцъклени очи и се чудят какво ли съм друсал за да се мятам така. Няма значение - и без това до 1 седмица ще се сменят с нови. Реших да драсна няколко думи, но нямах нито време, нито желание да мисля за тема. Затова ще започна с живота на морето. За тези които още не са разбрали, от един месец вече работя на морето и градя професионална кариера като пиколо. О, да - престижна и доходоносна работа. В края на лятото си купувам Ауди. Единствения минус на работата са руснаците. Епа такива туристи като браточките НЯМА. Първо - стиснати са като евреи (между другото имахме и евреи в хотела и те наистина бяха по щедри) - ако от 20 човека 1 даде бакшиш си щастлив. Второ - не спират да се оплакват, често за глупости. А в редките случаи, когато е за нещо значимо не ти говорят като хората, а крещят като викачи. Писнало ми е от тях, а 80% са руснаци. Разликата в манталитета с западняците е ОГРОМНА. Вчера само с половин уста казах пред един дядо от щотландия, че бих пийнал едно питие и той веднага ме викна в стаята си. Ударихме по водка с тоник, като през това време той ми разказваше за пристрастяването си към хазарта. Дааа, доста криви историики се случват тука.

Жалкото е, че тук наистина парите вървят адски бързо. Щото всяка вечер е купон, а за всеки купон трябват хартиики. Но туристите идват за по седмица-две, напиват се и си тръгват, а ние сме си същите. А пак ни се купонясва. И така парите стават дефицит. Но все някак незнайно как се оправяме (излъгах - знайно е как - гаражна водка без мезе). Както и да е. Това официално печели едно от челните места за най тъп пост в блога ми. А ако си го изчел докрая ти печелищ място в челните класации за най безцелен човек, четящ блогове. Хайде от мен, че заминаващите хлапета ме побъркват, а баса изтегавява. Плюс това след малко ще дават любимото ми детско по CN. Целувки, пълни с морска сол.
Seaside BobB :)

Едно голямо извинение

Всъщност извинението няма да е толкова голямо, защото е 3 през нощта и не ми се пише много. Преди известно време бях обещал да пиша по често, защото бях зает с матури изпити и прочие. Да, ама не. След цялата тази истерия отидох на морето и започнах работа. С безбожните 12 часа на смяна и факта, че съм в Слънчев бряг, сами можете да направите равносметката, че място за творчество нещо не остава много много. Така че това лято ще бъде бедничко на публикации от моя страна. Надявам се след това да продължа да водя този блог. Дотогава се обичайте и ми мислете само хубави неща :D
Мир.

БоББ :)

Вълненията на един зрелостник

И пак съм тук!!! Не знам на кой съм липсвал и на кой не но музата ме удари толкова внезапно и неочаквано, че зарязах пробната матура по английски, с която се бях захванал и скочих на клавиатурата (силата с която метнах тетрадката, вследствие на импулса стресна дори и майка ми). Днес искам да пиша за нещо което ми е прясно (твърде прясно) и актуално. А именно за Вълненията на един зрелостник. Колко  величие струи от тези думи...трябва да си ги татуирам на задника. Както и да е. Както двамата ми редовни читатели знаят (които вероятно вече съм изгубил,поради дългото ми отсъствие) тази година аз съм 12 клас. Да. да завършвам кексчета мои. (И кой каза 1,2,3,4...).

Най-напред искам да кажа 2-3 думички за матурите. Доста ми надуха главата по масмедийте - матури, та матури. Чудо голямо. Имах чувството, че по скоро ТЕ искаха да насадят напрежение, отколкото то наистина да съществува. Малко теория за конспирацията ама карай. Та, вчера бях на матура по български език. Без напрежение, без фанфари. Просто отидох, направих каквото можах (че учих преди това - учих) и си излязох. Темата беше сравнително приятна за мен (за разлика от всеобщото "оооооооооо" на останалите в стаята) защото Далчев е брат близнак на дядо ми, родени от неродена мома. Не, майтапа настрани, ама тва си е много дълбок и философски автор. Трябва да имаш една философска шизофреничност на ума, за да можеш да го чатнеш поне малко. Тестовата част беше малко по трудна от това което бях виждал, ама се оправихме.

Следващото нещо е балченцето. Абитуруентският бал. Събитието. ТО. Големия фурор, които по незнайна каква причина, вълнува всички изключително много. Като се замисля за бала ми идва едно сравнение на ума - последната цигара, която предлагат на затворника, преди да го разстрелят. Че ще е яко - яко ще е. И аз съм сигурен. Но цялата тая "клизмична" радост от завършването не достига до сърцето ми. Със сигурност не се чувствам особено комфортно да изгубя сигурността на детството и училищната институция, на които нагло и мързеливо съм лежал 12 години. Та затова НЕ ми се завършва и НЕ ми се занимава с бал. Повече разсъждения и глупости за бала ето тук .

Третото вълнение на един зрелостник (или поне на психично разстроената ми натура) е раздялата с познатото. Може да звучи лигаво и безволево, но ми е тежко, че ще напусна дома си. Просто самата идея, че вече съм голям и трябва да си имам мой живот ме плаши. Поне на този момент. Самата непознатост пред мен е неприятна и имам отчайваща нужда да се захвана за нещо веднага след раздялата ми с училище. Май стана твърде откровено, но вече ме мързи да поправям назад.

Засега толкова. Връщам се към захвърлената тетрадка и подготовката ми за утрешната матура по английски (която имам смътно съмнение, че ще взема с не повече от 4). За бъдеще ви обещавам да пиша по-често и по-забавно. В типичен Mind-Crap стил. Обичам ви мой мили шоколадчеда. Мир

GraduatinG BobB

Мъжът в бяло

Ето и великденския ми подарък към четящите хора - новия ми разказ Мъжът в бяло . Дано ви хареса. 

Safe ft. Kami - Всичко е любов

Милиарди години минаха откакто не съм се вясвал по тези места. Направо мъчно ми става. Ама живота на завършващия училище не е много лесен - матури, изпити, помии. Но ето че отново съм на линия (пак за кратко де) за да ви представя една песничка на един приятел. Е, да досещате се че е малко пристрастна история и че малко си промотирам близките ама кво да се прави. Просто самия факт, че млади хора имат желанието и идеите да се занимават с изкуство, ми капе като мед на романтичната душица. Та ето ви едно линкче към песньовката и дано ви хареса. А в скоро време ще зарадвам четящите хора с ново разказче, което по мое мнение ми е най-доброто досега. Ето и песента . Еnjoy :)

"Гражданско" общество

Ето ме отново. Малко нарядко го карам, ама ми е малко натоварено с матури, кандидатстудентски истории и прочие не толкова творчески вълнения. Като прибавим към това двама-трима даскали, които явно не искат да се разделят с тебе с мир и гледат да си наваксат за изминалите 5 години, като ти скапят живота още повече, досадните лица, и така нататък, думата блог става мираж, за който дори не посмивам да се сетя. Но ето, че днес е петък, тегавото контролно по география е ЧАК понеделник, домашните са пренебрегнати безвъзвратно, а през следващите два дена имената на учителите ще бъдат споменавани само в солидно наквасени с алкохол псувни. За жалост неприятните лица, за които споменах по горе, не могат да бъдат забравени, макар и временно. Защото те са част не само от училищния живот, но от ежедневието като цяло. Та днес ще си говорим за модерното гражданско общество. Какво трябва и какво не трябва да е. И най-вече какво е в своята крайно деформирана форма в малките градчета като Троян.

Супер много се дразня, когато някой от град започне да ми вика селянин, защото съм от Априлци. Имам си една теория (една от многото за всичко) че човек не се дели на гражданин-селянин според местоживеенето си, а според начина си на държание. А познавам хора от село, които са 10000 пъти по-граждани от смешниците в градовете. Примерите са безброй много. Всъщност за малки градове като Троян е типичен синдрома на селянията. Лошото е, че като е ГРАД Троян и е най-голямото населено място в радиус от да речем 50 км, жителите му придобиват звездно самочувствие. А най-тъпото е, че това самочувстие е тотално непокрито и уж величавите граждани се оказват мивки с интелектуалните способности на бобър с алцхаймер и комплексари, които ти скачат на бой ако си ги погледнал под неправилен ъгъл.

Сред псевдо-гражданите се различават няколко основни типа, които си позволих да класифицирам. А и преди това да си кажа - в малките градове си е пълно И с нормални, интелигентни и услужливи хора. Но не малка част се вписват в някоя от долните категории.

• Мазни кифли - това са момичета между 18 и 40 години, които са крайно ненадарени с мозък. Или евентуално им го е изкълвал някой пеликан. Те имат грозния навик да си правят изкуствен тен чрез солариум или с онези противни кремове, да си правят "бамбински" прически и да носят минимално количество, но все пак фешънски дрехи по всяко време на годината. Такива момичета понякога имат вредни амфетаминни навици (като ги лъжат че е кока) или вредни аспиринни навици (като ги лъжат че е амфет). Най-често наркотиците (или апсирина на прах) те получават чрез орални ласки на някой случаен големец, които е тръгнал на лов в местния чалга клуб. Пример от живота - повечето чалга певици.
• Биячи - това са тези момчета, които закусват в аптека, вместо у тях. За тях вдигането е екзистенциална ценност, придаваща смисъл на живота им. Почти съм убеден че биха продали майка си и баща си за гладиатор у тях. Вследствие на тези си тренировки, те се мислят за пълни господари на всичко. И като казвам всичко имам точно това впредвид. От часовете в училище, до ситуацията вкъщи. От поръчката в кафето, до побоя на индивид по-лек от бияча с 25 килограма. Затова, че бил казал "Здрасти" на гаджето му. Навсякъде трябва да изразява тузарщината си. Пример от живота - повечето мутри, Пацо от ББ3
• Мафиотски чичита - това до известна степен може да се препокрие с горното, но има тук там разлики. Тези индивиди са различими най-вече по начина им на обличане - винаги са с анцуг (в тази дума няма Н за бога ! ). Имат си работен анцуг, официален анцуг, анцуг за кафе, анцуг за вкъщи и т.н. Това се допълва от веригата на врата с размерите на котвата на Титаник. Винаги, когато са сами говорят по телефона, което ме води към мисълта че са записали себе си на телефона и си говорят сами. Те също са "гъзари" но оставят това да се разбере от самосебе си, като размахват огроми пачки от двулевки и демонстративно паркират тунингования до неузнаваемост Golf 2. Пример от живота - Митьо пищова
• Фешъни - тези, макар и най-безвредни, май са най-досадни. Винаги в крак с модата, винаги краино гейско изглеждащи, въпреки че винаги го отричат. Причестката е почти винаги ключова - зализан на една страна бретон, стабилно омазан с лак за коса. А навремето това беше женски продукт. Тесни розови тениски, скубани вежди, тесни дънки и напоследък (което ме изнервя адски много) - кецове. Някога това си беше специална запазена марка на басърите и тук там на метълите. Сега стана модерно и всяки втори лигльо ми ходи с кецове. Пример от живота - Евгени Минчев, Денди
• Надменната лелка - това винаги е жена в интервала от 40 до 60 години. Винаги облечена на вид скъпо, елегантно и шикозно. И винаги работи в магазин или в банка. Или на някое място, където минават много хора. Та в обществото, тези лелки са нищо повече от средно статистическите хора, но винаги се мислят за каймака на обществото. Гледат те насмешливо и надменно, а често и злобно ако не си купиш нищо от шибания им магазин. Винаги според тях самите носят най доброто, продават най-доброто, раждат най-доброто, акат най-доброто. А всъщност са нищо. Пример от живота - Лили Иванова

Такива ми ти работи драги ми смехурко. Ако съм обидил някой читател да ме прощава. Ако след този пост спре да ме чете - прав му път. Но аз така виждам нещата. Които не е съгласен да създаде блог Аnti-mind_crap и да ме храни там. Или да се докаже като "гражданин" и да прибегне до заплахи и насилие. Наистина ми е все тая. Засега чао. Мир.

Not_Fitting bobb

Сянката на вятъра

Понеже не съм писал в блога си от доста време, реших, че днес ще е денят в който ще събера паяжините с метлата и ще ви запозная с нещо интересно от световната култура. Става въпрос за една крайно интересна книжка на испанеца Карлос Руис Сафон. Да, тоя пичага в дясно. Та името на книгата (както тънко намеква заглавието) е "Сянката на вятъра". Това е книга само и единствено за почитатели на четенето като дейност. Ако сте свикнали най-тежкото ви четиво да бъде комикс, хващайки тази книга ще се изморите от метафори и стилистични фигури на 2рата страница. Самата история не е в типичните жанрови граници дори за мене - аз лично си падам по Толкин, Кинг и Пратчет. Това тук няма допирна точка с нито един от тримата. Това е една изключително стилна, напрегната и малко мрачна драма. Действието се развива в следвоенна Испания, а главен герой и разказвач е младеж тръгнал по следите на мистериозен писател. Както вече казах, стилът на книгата е уникален - елегантни и подвижни образи и фигури съпътстват всяка секунда от четивото, което го прави наистина очарователно, но и нечетаемо за хората без тренинг. Аз лично много се радвам, че я прочетох и се надявам да съм помогнал вся на някой в избирането на четиво. Приятно четене :)

Readin'BObb
Оценка 9/10

Our music project - малко реклама

Та значи наскоро аз и още няколко интернет другарчета започнахме един блог-проет наречен Our music Project. На въпросната страница ще бъдат публикувани, така да се каже "каймака" на музикалната индустрия. И понеже сме се събрали възможно най-разнообразни шемети, стиловото разнообразие е гарантирано! Можете да хвърлите едно око (или 1 ухо) на проекта на този линк: http://ourmusicproject.blogspot.com/ . Също така оставям "постоянен" линк отстрани в графата "Други яки нещица". От мене приятно слушане :)

Живота ни е поп-фолк !

Не ми се искаше да засягам и да пиша на тази тема. Обаче търпението ми се оказа, че не е вечно и има неприятната функция да се изчерпва. Затова реших в една публикация на шир и надлъж да споделя философските си размисли на тема поп-фолк или т.нар. чалга. Първо искам да подчертая - НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ХОРАТА СЛУШАЩИ ПОП-ФОЛК ! (буквално го подчертах) Една не малка част от най-близките ми приятели слушат въпросната музика. Но това далеч не значи, че нямам нищо против самата музика и културата, която я съпровожда.

Първо искам да изясним понятието поп-фолк. Това е равностойно на техно ръченица, дръм хоро или Лили Иванова на хеви метъл съпровод. Това би трябвало да значи, че трябва да има някакъв народен мотив или забежка, нещо напомнящо за ритъма на народа ни, поднесено с осъвременен аранжимент. Аз през живота си не съм чувал такова нещо в чалгата. Виж в гръцката или румънската музика го има и то в изобилие този момент. А ние какво правим - крадем техните песни и сменяме думичките. Оригиналност никаква.

Като стана въпрос за оригинална мисъл, тя рядко (никога?) не се среща в текстовете на чалга гърлите. Темите винаги са едни и същи - раздяла, изневяра, или купон провокиарщ към поглъщането на безбожни количества пиене и завършващ с масова оргия. Директното и почти нецензурирано възпяване на секса е редовен номер, благодарение на които огромна маса 13 годишни вече "разбират от мъже" и търсят кой да ги напие и да спи с тях. Деградация? Решете сами.

Друго за което се замислям е гласовите качества на испълнителките. Половината от тях гарантирано пеят на плейбек по участията си и ги продава само късата поличка и демонстрирането на полови органи пред тълпата. Някой от тях дори не знаят как се държи микрофона. А плейбека си върви... Затвоа за да прикрият този си кусур, те гениално измислят двустранен микрофон, който няма как да се обърка, защото може да се държи и на 2те страни.

Продава ги външния вид. Но как изглеждат всъщност? Почти всички не са наполовина красиви на това което ни гледа от плакатите и "Планета". Трябва да се плаща на гримьорите вместо на певиците мисля аз. А екземпляри като Азис са антитеза на всичко логично на този свят. Такива в Америка ги бият по улиците. Тука ги правим богати. Какво да ви кажа - бЪЛГАРИЯ. За интелекта на повечето не искам дори да говоря. Виждал съм трагични примери.

Андреа без грим

Равносметката е че всяко момиче с добри умения по гримиране и с достатъчно къса поличка може да стане известно. Така че дами, разсъбличайте се, запишете 2 песни дето да ги пеете на плейбек по 40 пъти на участие (или по-добре ги откраднете от братятя сърби или гърци) и официално ще бъдете звезди. Така стават нещата в България. Такива са родните кумири. А е жалко, защото истински качествената музика и талантливите музиканти биват пренебрегвани за сметка на силиконовите смешки. Съдба.... така е всичко в България. А и дами - честит осми март. Във Vbox7 Преслава ви е подготвила сърдечен и непринуден поздрав. Погледнето го - полезно е за рейтинга и.

Chalga HATER BOBB !

Лъвът стана електронен :D

Ето ви един приятен електронен ремикс на всеизвестната The Lion sleeps Tonight. Доста е приятно за слушане и е също така свежо и разтоварващо като оригинала. Но и лъва трябва да премине в 21 век, нали така ? :)

Howard Stern & Larry Flynt

Най-обичам времето след усилена подготовка и учене по даден предмет. Тогава чувствам как цялата тежест от преди събитието ме е напуснала и имам време само и единствено за себе си. В такива моменти се излягам в доволно мързелива поза на леглото и си пускам филмче. Днес реших да ви представя 2 филма за  две скандални личности. И двата са автобиографични и направени само и абсолютно по реални факти. Въпросните господа са Хауърд Стърн и Лари Флинт. Първият е скандален радио водещ започнал кариерата си през 80те, която продължава и до днес. Вторият е създателят на Списанието Hustler. Историите и на двамата са интересни, драматични и поучителни. Но на първо място са истории за човешкия дух и волята да следваш мечтите си.

Howard Stern

Larry Flynt

Филмът за Стърн се нарича Private Parts и можете да го намерите ТУК. В замунда сийда е трагичен. Лентата за Флинт се нарича The People VS Larry Flint и го има в замунда с приличен сийд. Горещо ви препоръчвам и 2та филма. Айде със здраве.

Private Parts - Интимни части
Оценка  8.5/10
Тhe people against Lary Flynt - Народът срещу Лари Флинт
Оценка 7.5/10

The People vs. Larry Flynt

Най хубавите анимации, които съм гледал

 Няма какво да го крия - луд съм по анимацията. Онова шеметно, цветно приключение, което те отвежда на небивали места и те запознава с небивали ъъъ....същества. Та днес, на този паметен ден, реших да направя едно малко списъче с любимите ми пълнометражни анимационни филми. Внимание -списъка е субективен и пиша само разчитайки на собствените си чувства и усещания. Не гарантирам че е общовалиден за всички. Да няма сърдити после. Е, да започваме.

Ice Age / Ледена епоха
Естествено трябваше да започна с нещо класическо за загрявка и добър старт. Надали има живо същество на планетата, което още да не е гледало този филм. Т.е. тези филми, моя грешка. Но моя личен фаворит от трилогията си остава първата част. Тогава все още всичко беше ново и някак свежо - идиотът Сид, скептикът Мани, чаровният Диего. Да не забравяме и оная луда катерица дето правеше 50 % от смеха във филма. Както казах - класика.
Оценка  10 за 1ва част и 8 за останалите / 10




Tangled / Рапунцел
За този филм вече писах и можете да прочетете ревюто ТУК ако проявите нужната инициатива.  Иначе пак с 2 думи да кажа - много богата и добре направена анимация, която би се харесала на всеки, а на ценители като мене направо им разтапя сърцата.
Оценка  10/10








Shrek / Шрек

Още една класика. Неповторим филм - като замисъл, като герои, като история, като анимация...абе като всичко. Тук обаче имаме градация и всяка следваща част е по-добра от предходната. Светът на "Шрек" се разлиства подобно на цвете и се обогатява все повече и повече, без да се пренасища и без онзи горчив вкус на клишираност. Заслужава си приходите напълно.
Оценка  9/10





Kung Fu Panda / Кунг Фу Панда
Един филм, които според мен не получи полагащата му се слава. Да, доста хора са го гледали, но няма фанфари като при Шрек или Ледена епоха. Може би при излизането на 2рата част ще получи заслуженото. А определено трябва, защото това е една от анимациите с най впечатляващи визуални ефекти, които съм гледал.
Оценка  8/10






Up / Нагоре
Това тук е малко по-дълбоко като замисъл. Разказва се за един сприхав стар човек, който тръгва да изпълнява голямото желание на покойната си жена. По пътя той се среща с малко момче, говорещо куче и гигантска птица които променят живота му завинаги. Прекрасна история за промените в човешката душа и житейските преврати. Естествено, не му липсват и комичните моменти, характерни за всяка анимация, но като цяло филмът е по-емоционален. Аз си поплаках даже.
Оценка  8/10




Despicable me / Аз проклетникът
Също филм с дълбок смисъл (отново промяната на хората, за добро естествено) но с далеч по забавен сюжет. Ако не за друго, филмът си заслужава да се гледа само заради онези малки жълти изродчета.
Оценка  8/10






Open season / Ловен сезон
Тук, подобно на Ледена епоха, лично на мене най ми хареса първата част. Не че другите не бяха забавни и интересни, о не. Бяха си отлични. Просто първата част най-много ми допадна. Тук ще се срещнете с домашния мечок Буг (или нещо такова), който бива пуснат отново в гората. Там той се сприятелява с елена Елиът у двамата се впускат в невероятни приключения.
Оценка  7/10





Finding Nemo / Търсенето на Немо
Още един много хубав, забавен и защо не и поучителен филм. Разказва се за бащата на рибата клоун Немо, които се впуска в шеметното търсене на изгубения си син. Ако не сте го гледали, в никакъв случай не бива да го пропускате.
Оценка  9/10




How to train your dragon / Как да си дресираме дракон
Това сравнително ново филмче ми взе ума. Красива история, хубава анимация, невероятни ефекти. В допълнение на всичко това остроумен и чаровен главен герой, който от неудачник се превръща в герой. Като в приказка.
Оценка  9.5/10





Еми в общи линии май е това. Ако се присетя още нещо стойностно ще добавям в последствие. Надявам се да си изберете нещо от тук и най-важното - да му се насладите. Приятно гледане. :)

Animation BobB