неделя, 6 февруари 2011 г.

Затворникът на времето

Понякога го чувам в съня си. Далечен, размит вик през време и пространство. Но го чувам. Гърленият кикот на същество затворено между световете, още от времето когато половината от тях не са съществували. Наказан от същества, които вече са го забравили. Там, между пространствата, с отрязани по незнайни причини ръце излежава вечната си присъда затворникът на времето. И чака края му. Единственото нещо предоставено му от заточилите го е огромна лула, предоставяща знание. И това е проклятието на затворника. Защото колкото повече пуши от лулата, толкова повече научава. А колкото повече научава, толкова повече иска да се измъкне от своя вечен затвор. Но това е невъзможно. Защото той е обречен да дочака края на всичко, заключен някъде из време-пространството.

4 коментара:

  1. Що така го окова тоз младеж бе? Че и си му отрязал ръцете, много зловещо (нях нях нях) Поне си му оставил наргиленце да си попушва, което е добре :)
    Сега сериозно: Хареса ми разказчето :)
    А харесваш ли creepy animation?

    ОтговорИзтриване
  2. Ъм... не точно :) аз за малко по-стари неща имах предвид хаха ама няма значение ;)

    ОтговорИзтриване