петък, 25 март 2011 г.

"Гражданско" общество

Ето ме отново. Малко нарядко го карам, ама ми е малко натоварено с матури, кандидатстудентски истории и прочие не толкова творчески вълнения. Като прибавим към това двама-трима даскали, които явно не искат да се разделят с тебе с мир и гледат да си наваксат за изминалите 5 години, като ти скапят живота още повече, досадните лица, и така нататък, думата блог става мираж, за който дори не посмивам да се сетя. Но ето, че днес е петък, тегавото контролно по география е ЧАК понеделник, домашните са пренебрегнати безвъзвратно, а през следващите два дена имената на учителите ще бъдат споменавани само в солидно наквасени с алкохол псувни. За жалост неприятните лица, за които споменах по горе, не могат да бъдат забравени, макар и временно. Защото те са част не само от училищния живот, но от ежедневието като цяло. Та днес ще си говорим за модерното гражданско общество. Какво трябва и какво не трябва да е. И най-вече какво е в своята крайно деформирана форма в малките градчета като Троян.

Супер много се дразня, когато някой от град започне да ми вика селянин, защото съм от Априлци. Имам си една теория (една от многото за всичко) че човек не се дели на гражданин-селянин според местоживеенето си, а според начина си на държание. А познавам хора от село, които са 10000 пъти по-граждани от смешниците в градовете. Примерите са безброй много. Всъщност за малки градове като Троян е типичен синдрома на селянията. Лошото е, че като е ГРАД Троян и е най-голямото населено място в радиус от да речем 50 км, жителите му придобиват звездно самочувствие. А най-тъпото е, че това самочувстие е тотално непокрито и уж величавите граждани се оказват мивки с интелектуалните способности на бобър с алцхаймер и комплексари, които ти скачат на бой ако си ги погледнал под неправилен ъгъл.

Сред псевдо-гражданите се различават няколко основни типа, които си позволих да класифицирам. А и преди това да си кажа - в малките градове си е пълно И с нормални, интелигентни и услужливи хора. Но не малка част се вписват в някоя от долните категории.


  • Мазни кифли - това са момичета между 18 и 40 години, които са крайно ненадарени с мозък. Или евентуално им го е изкълвал някой пеликан. Те имат грозния навик да си правят изкуствен тен чрез солариум или с онези противни кремове, да си правят "бамбински" прически и да носят минимално количество, но все пак фешънски дрехи по всяко време на годината. Такива момичета понякога имат вредни амфетаминни навици (като ги лъжат че е кока) или вредни аспиринни навици (като ги лъжат че е амфет). Най-често наркотиците (или апсирина на прах) те получават чрез орални ласки на някой случаен големец, които е тръгнал на лов в местния чалга клуб. Пример от живота - повечето чалга певици.
  • Биячи - това са тези момчета, които закусват в аптека, вместо у тях. За тях вдигането е екзистенциална ценност, придаваща смисъл на живота им. Почти съм убеден че биха продали майка си и баща си за гладиатор у тях. Вследствие на тези си тренировки, те се мислят за пълни господари на всичко. И като казвам всичко имам точно това впредвид. От часовете в училище, до ситуацията вкъщи. От поръчката в кафето, до побоя на индивид по-лек от бияча с 25 килограма. Затова, че бил казал "Здрасти" на гаджето му. Навсякъде трябва да изразява тузарщината си. Пример от живота - повечето мутри, Пацо от ББ3
  • Мафиотски чичита - това до известна степен може да се препокрие с горното, но има тук там разлики. Тези индивиди са различими най-вече по начина им на обличане - винаги са с анцуг (в тази дума няма Н за бога ! ). Имат си работен анцуг, официален анцуг, анцуг за кафе, анцуг за вкъщи и т.н. Това се допълва от веригата на врата с размерите на котвата на Титаник. Винаги, когато са сами говорят по телефона, което ме води към мисълта че са записали себе си на телефона и си говорят сами. Те също са "гъзари" но оставят това да се разбере от самосебе си, като размахват огроми пачки от двулевки и демонстративно паркират тунингования до неузнаваемост Golf 2. Пример от живота - Митьо пищова
  • Фешъни - тези, макар и най-безвредни, май са най-досадни. Винаги в крак с модата, винаги краино гейско изглеждащи, въпреки че винаги го отричат. Причестката е почти винаги ключова - зализан на една страна бретон, стабилно омазан с лак за коса. А навремето това беше женски продукт. Тесни розови тениски, скубани вежди, тесни дънки и напоследък (което ме изнервя адски много) - кецове. Някога това си беше специална запазена марка на басърите и тук там на метълите. Сега стана модерно и всяки втори лигльо ми ходи с кецове. Пример от живота - Евгени Минчев, Денди
  • Надменната лелка - това винаги е жена в интервала от 40 до 60 години. Винаги облечена на вид скъпо, елегантно и шикозно. И винаги работи в магазин или в банка. Или на някое място, където минават много хора. Та в обществото, тези лелки са нищо повече от средно статистическите хора, но винаги се мислят за каймака на обществото. Гледат те насмешливо и надменно, а често и злобно ако не си купиш нищо от шибания им магазин. Винаги според тях самите носят най доброто, продават най-доброто, раждат най-доброто, акат най-доброто. А всъщност са нищо. Пример от живота - Лили Иванова
Такива ми ти работи драги ми смехурко. Ако съм обидил някой читател да ме прощава. Ако след този пост спре да ме чете - прав му път. Но аз така виждам нещата. Които не е съгласен да създаде блог Аnti-mind_crap и да ме храни там. Или да се докаже като "гражданин" и да прибегне до заплахи и насилие. Наистина ми е все тая. Засега чао. Мир.

Not_Fitting bobb

3 коментара: