вторник, 13 септември 2011 г.

ЧРД на мене си !

Еми не се сдържах! Просто трябваше да овековеча товa паметно събитие случило се на светлата дата 13 септември лето 1992-ро. "Роди се звезда" - креснал мъдър пророк в психиатрията в Карлуково, след което продъжил да си яде сополите. Дам, мои мили сладурковци - днес имам День рожденья. :) (смайли фейс !)  Да ми е честит! Пожелавам си да се събудя във въображаемата държава Приебе, където да съм героят, спасил местното мирно население от тиранията на огромни буци говорещо сирене пармезан. После да се оженя за най красивата девойка в държавата (единствената която не страда от епилепсия) и да заживея щастливо в огромния дворец, подарен ми от краля. Но мечтите ми може да почакат. Сега съм решил да ви запозная с хронологията на днешната дата от 1992 насам и съответно как празнувам рожденните си дни всяка година.
- 1992 - раждам се и вместо плач надавам кански боен вик, след което замалко не изваждам окото на доктора. Всички са потресени от огромната ми глава и провеждат няколко часови изследвания дали майка ми не е дала живот на тиква.
-1993 - вече не цоцам от мама, с което съм много горд.Също така казвам първата си думичка "селино" значещо целина на унгарски.
-1994 - тати не ми купува така исканото багерче и в знак на протест аз се нааквам най-демонстративно пред сергията, но за това се разбира чак в колата, което в известен смисъл обезсмисля протеста ми. Поне баща ми се чувстваше гузен със сигурност.
-1995 - тръгвам на детска градина. Едно от другарчетата ми изяжда любимата ми количка, в следствие на което почти му отхапвам едното ухо и част от черепа. Спечелвам си 2 часа в усмирителна риза и разговор със досадно спокоен човек в бяла престилка. Вкъщи за наказание празнуват рождения ми ден без мен, като аз вися в стаята и се опитвам да напиша жалба срещу нашите. За жалост още не мога да пиша и опитите ми се овенчават с неуспех.
-1996 - на празненството липсата на алкохол вече е осезаема. Следователно аз и другарчетата ми ожесточено сърбаме лимонада с надеждата че някой от големите ще ни прежали и ще направи обичайното малоумно предложение "Искаш ли да опиташ ракийка?". Не се получи, но пък имаше торта и забравих, че ми се пие.
- 1997 - отпразнувам 3-годишнината откакто не си акам в гащите, но вътрешно вече ми се иска да мога да ходя и без мама да ми помага. Подаряват ми пакетче царевични пръчици с човече в тях, като наградата ми бива изядена от същия приятел, изял ми количката преди години. Но вече съм достатъчно умен и поучавайки се от грешката си не го атакувам, а го топя пред техните, питайки го пред баща му "Я кажи пак, какво е животински секс?"
-1998- чувствам се с година по-голям от това време миналата година. Липсата на алкохол става болезнена и точа малко гроздова тайно. На никой от приятелите ми не му хареса, дори един се разплака. Разочаровани от пресилената слава на ракията всички дружно пикаем в бъчвата. Това по-късно беше констатирано от баща ми като: "Мамка му, пак сме прегорили ракията!"
-1999- след 2 дена тръгвам на училище. Развалнуван съм и го очаквам с кеф, защото най после ще мога да се науча да пиша "пичка" и няма да има нужда всеки път да ми се карат когато искам да го кажа на някоя - просто ще и го напиша. На партито оживено дискутираме как може да изглежда въпростната дума и се опитваме да я напишем по звучене. Не се получи.
-2000- след като света не свърши, както всички очакваха, РД-то ми пак дойде. Вече мога да пиша "пичка", но все още ме шамаросват, защото тази която харесвам е още в детската и не може да чете. Жесток свят.
-2001- в опита си да се напием с нещо безалкоголно всички на партито получихме остро разтройство от неимоверно многото количество морковен сок погълнат през деня. Не се напих, но лежах в болница, тъй като бях придобил оранжев отенък на кожата и майка ми болезнено си бе припомнила момента, когато всички мислели, че съм тиква.
- 2002 - първи опити да бъда "готин" с момиче на рожденния ми ден. Опитите ми приключват с провал, разбит нос и ограничителна заповед от 100 метра. В районното се запознах със дребен джебчия, който по моя молба преджоби бащата на "жертвата" ми. Така му се пада, като си пази дъщерята.
- 2003 - хапваме пуканки и гледаме детски филмчета на касета. Да, наистина беше толкова скучно. 2003 нямах муза за нищо
- 2004 - прекарвам празника в надежди рисунката ми на стегозавър, ядяш захарен памук да спомогне за приемането ми в художествен университет преждевременно. Получавам любезен отказ и утешителна награда - купон за 2кг безплатен захарен памук от чичо Хасан в Севлиево. Явно съм нарисувал памука реалистично.
- 2005 - откриваме бирата като вещество. Намерихме рая на земята според думите на консуматора на играчки. Според мен е прав - винаги може да минеш с номера - "Айде бе мамо, то само биричка, кой се напива от бира ?!"
- 2006 - след 2 дена ми предстои да отида в ново училище, заради което се напивам на куче и забравям за това. 2 дена по късно отивам в старото си даскало и всички ме гледат странно. Аз им отвръщам със същото, влизайки гордо при стария си клас. Половин час по късно гледам гузно в земята, засипван от ругатни от баща ми в колата по пътя за Троян.
- 2007 - от дългата ми,метълска коса не остава почти нищо в опит да запаля цигара от котлона. Както и от половината помещение в опита ми да запаля директно от газовата бутилка...
- 2008 - спомням си, че имаше мексиканци с магаре. Също така прекомерна голота и пиявици. На сутринта ме събуди някакъв петел, кацнал точно до главата ми в курника. Иначе не бях пил.
- 2009 - от този не помня нищо...
- 2010 - вече се чувствам по сериозен и отговорен спрямо постъпките си. Затова този път скочих от терасата с плажен чадър завързан за гърба ми. Всички бяха във възторг от 10 минутното ми преструване че съм припаднал, както и от огромната рана на главата ми. Като им се нарадвахме продължихме да пием.
- 2011(for real) - вися в слънчев бряг и пиша простотии в работно време. Няма как, криза е. Нямам планове, но ще видим довечера какво ще стане. Ако помня ще разказвам.

Искам да честитя РД на съседа, Metro, както и на Цветана Пиронкова, Живко Джуранов и Майкъл Джонсън. Също така да отбележа, че ако не съществуваше 13 септември вълнените чорапи, фъстъченото масло и историята на Либия нямаше да са същите. Айде стига ви толкова. До нови срещи. А на мене - приятно изкарване на празника! (шизофренично е сам да си пожелавам неща като се замисля...)
OldeR BobB :P

2 коментара:

  1. Е, честит да ти е рожденият ден. :D
    Пожелавам ти още много такива рождени дни, в които не помниш много, но основното, че си имал рожден ден. :D

    ОтговорИзтриване
  2. Хахаха, определено смятам, че не си ходил на преглед скоро :D

    ОтговорИзтриване