четвъртък, 22 септември 2011 г.

Спасителна светлина

Мрак, а в тъмнината жалък,
замислен седнал съм на леден камък
и мисля "колко гаден е света",
загубил всяка пътеводна светлина.

Стоя смирено във нощта самотна,
проклинащ своята съдба сиротна
с искрица тлееща една в сърцето,
единствена крепяща битието.

Но ето, че от пламъка смирен.
пожар разраства се и става ден
и мисля "Колко хубав е света!",
открил магията на любовта.

Борислав Игнатов

1 коментар: