Спасителна светлина

Мрак, а в тъмнината жалък,

замислен седнал съм на леден камък

и мисля "колко гаден е света",

загубил всяка пътеводна светлина.

Стоя смирено във нощта самотна,

проклинащ своята съдба сиротна

с искрица тлееща една в сърцето,

единствена крепяща битието.

Но ето, че от пламъка смирен.

пожар разраства се и става ден

и мисля "Колко хубав е света!",

открил магията на любовта.

Борислав Игнатов