Sex, drugs and rock'n'roll (SB'11)

Мне, това не съм аз. Това е просто 2D дигитална халюцинация изразена под формата на пост във най-посещавания блог във вселената (това ще го уточняваме със шефа горе по-късно). Лятото дойде към своя край, както и моите морски приключения, отнемали така скъпоценното ми време, през което обикновено споделях невероятните си мисловни върхове, спадове, катарзиси и тн сложни думички които могат да се сложат след "мисловни". Но както казват мъдрите хора (на мене ми го каза кварталния алкохолик) - всички хубави неща имат край. Така се получи и с лято 2011, за жалост (а може би за най-голям късмет защото вероятността да умра тук от неетичен начин на живот застрашително се покачваше всеки изминал ден). И сега като всеки неегоистичен мъдрец (онези от Шао лин, например, са ебати и свидливите копеленца) ще споделя в общи линии как мина лятото. Момент да си пусна джангър за вдъхновение и да се изплюя през терасата за душевна свобода. Така готов съм (със бесния оплют чичко долу ще се занимавам после).

В началото бе Объркването...
Честно казано в началото си ми беше доста трудно - ново място, нови хора, нова работа, и най-вече - Слънчев бряг. Както по-късно установих (което и беше главния източник на объркването ми в началото) тук си е нещо като алтернативно място във вселената, нямащо нищо общо с нормалните физически, психически и морални закони на останалата част на Вселената. Първо тук понятие като "време" не съществува. Най-смелото му споменаване може да бъде обвързано само с понятията "тъмно", "светло", "работа" и "почивка". Иначе дата и ден тук просто няма. Или работиш или почиваш. Това се дължи на 12-часовия работен ден, съчетан в цикъли от 3 дена работа - 1 ден почивка. Така просто спира да има значение какъв ден е, каква дата е и колко е часа. 
Второ тук общество почти няма - 90% от популацията на курорта е преходна, от което следват и по-различни взаимоотношения с тях, повечето изградени върху светлите иконични образи на секса и алкохола.
И трето - самостоятелния, полеви живот ти отнема някой много важни и привлекателни неща като хубавата храна и меките, ароматизирани дрехи изпрани от мама в пералнята. (в момента тихичко хлипам при спомена за пералнята вкъщи - толкова ми липсвааа). И така - попаднал на ново място, и то не какво да е а доста по-различно от всичко друго, идващ от малкото градче, обрасло в къпинак, където е нормално да видиш вълк да пресича пътя, в началото се почувствах странно и леко дискомфортно. Дори не знаех как да си общувам с туристите. (благодарение на което НЕумение стоях на сухо почти месец). Но после дойде светлината (притаяваме дъх и си пускаме епична музика) (цветът също е епичен не може да не признаете)

Началото на промяната
Признавам си по едно време доста си се бях сдухал. Може би прекалено.Не че дотогава консумацията на алкохол не фигурираше в дневната ми рутина - просто бях на СБ, а не бях усетил нищо от мястото. Абе бях си се депресирал. Тогава дойде един приятел (реален не въображаем !) и с него излязохме няколко пъти. Бавно, сигурно и благодарение на този Орбитален тракторист (не питайте, наистина) започнах да се настройвам в ритъма на мястото. Чувствах се по отпуснат, по-щастлив от живота, по-комуникативен. Консумацията на вредни субстанции си продължи, но с доста по голяма наслада. (тва прозвуча наркоманско, затова искам да уточня, че противно на заглавието тва лято не съм взимал никакви наркотици (е пуших няколко пъти, ама то е извинено )). Абе с две думи започнах да се чувствам комфортно в СБ. :)

Party animals
Ето това е периода, заради който обикнах функцията да бъдеш жив. И то истински жив, не само да ядеш боровинки и да после да акаш в същите боровинкови храсти. Този период горе долу започна началото на Август и продължи допреди 5-6 дена. Толкова много клубове, барове, дискотеки и прочие обиколих, че вече не ги броя. Говорих поне с 10984298 човека от 150 държави. Много яки партита, на много яки места. Тук искам специално да отворя една скоба и да конкретизирам 5 август, когато имаше дъбстеп в Сб и се премазах от купонясване. УНИКАЛНО беше. Любимите ми дискотеки остават Iceberg и Viking. Тая българска легенда, че Lazur е много яко може да го забравите. Всъщност там е доста тъпичко и всички го знаят като място само защото е българско и е по силно рекламирано. В този период почти окончателно спрях да пуша зелени вещества, защото на място като това напушен параноята е доста доста голяма. Само 1-2 пъти в много специални случаи. Но както и да е. Да се върнем към конкретиката на заглавието. То не бяха плажове, купони, пиене, жени, изгреви. Живота на младия човек както трябва да бъде. Запознах се с уникални хора, изградих много нови приятелства, налазвах страшни пички. Дори един швед (които всъщност е исландец) ми предложи работа за догодина като промоутър. Познайте дали ще дойда пак ? Ех, искам пак да е 15 юли... (тежка въздишка, мъжка сълза и тихо пръцкане от снощния дюнер)

Началото на края
Но както мъдрите хора казват (на мене ми го каза кварталния пияница) - всяко хубаво нещо има край. Лятото си е на изпроводяк и носталгията е неизбежна. Е сега ставам студенче и ще атакувам нови хоризонти, но тук ще остане част от сърцето ми (както и немалка от черния дроб). От млади пички и пияни олигофрени, туристите еволюираха в стари баби и скучни двойки. Дискотеките една след друга започнаха да правят бенефисни партита и да затварят (мамка му - довечера е на Viking с безплатно пиене, а аз съм на работа !!!) Още 10тина дена и мене няма да ме има тук, но то е за добро. Промяната ми от престоя на СБ е осезаема за самия мен и определено е за добро. Сега ме чака и останалата част от вселената. И като последно изказване - надявам се вече да имам време и желание да продължа да водя този блог и да радвам тези, които имат повече свободно време в неделя вечер, отколкото им трябва. M.И.Р. :) (море и разврат :D)
Борислав Игнатов :)