вторник, 22 май 2012 г.

Пого на метъл концерт - или " Една добра идея да си счупиш крайник"


Светльо с легендите 

Лошите неща не питат като стават дами и госпоа. За жалост. Всъщност, ако питаха, щяха да са най тъжните неща на света, защото никой не би ги приел. Затова са си гадни от край време и не питат. Сигурно в момента се чудите за какво говоря в този омаен, лишен от смисъл увод? Говоря за скоро случилата ми се беда, а именно да си строша крака. Поне по интернет мога да си спестя любопитни погледи и нелепи въпроси от въздебели лелки. Всичко стана преди...3 дена когато реших да отида на гости на един приятел по Габрово за бирфеста. Като цяло беше много добро изкарване - запознанства, бира, концерти. Последната вечер пяха Светльо And the Legends (или по известни сред рок средите като псевдо-хиподил) и Милена Славова (онази която се опитала да свети като крушка) Всичко точно, дори на няколко пъти влизах в погото, без инциденти. И точно в момента който излязох от мелето (усетете иронията на ситуацията ) някакъв загуби равновесие и ми се стовари на крака. Първата ми реакция след пронизващата болка беше "А, сигурно съм скъсал нещо, ще остана поне Милена да свърши". Като приключи всичко се прибрахме в квартирата на моя приятел (като до там вървях сам пеша !), пихме по 1 голямо уиски и легнахме. На сутринта очакванията ми да играя дунавско хоро за сутрешна загрявка бяха тотално сринати от факта, че едвам стигнах до кенефа да се изпикая. След това вече е тривиалното - висене на автогарата 2 часа в агонизиращи болки (пресилвам малко с цел героично изпъкване пред женската аудитория) и пътуване с рейс до Севлиево в компанията на цигански оркестър, трениращ за панаира догодина. От там болници, рентгени, глупости. Оказа се , че ми е счупен крака долу до глезена. Гипсираха ме и нашите си прибраха злополучния син, като се постараха да не ме оставят на мира и да ме засипят с съчувствени погледи и нелепи предложения за помощ ("Можеш ли сам да си сложиш кетчуп на картофките ?", "Да ти помогна с дистанционното?" ) Ииии така, сега си почивам вкъщи с тайната надежда до 1 седмица да мога да се придвижа по някакъв начин до Вт за да си взема изпитите. Нещо не ме привлича офертата да съм пак 1ви курс и догодина. Оплаках си се. Май ми стига за сега. Пожелайте ми скорощно оздравяване и да спечеля 1 000 000$ без да правя абсолютно нищо. Айде, със здраве ! (АВТОГООООООЛ !)

Injured BObbbb

Няма коментари:

Публикуване на коментар