Въпреки, че беше огромен, градският площад гъмжеше от хора и в навалицата беше трудно дори да се диша. Яркото майско слънце бе в своя зенит и не щадеше събралото се множество. Те, от своя страна, сякаш не забелязваха жегата и ужасната миризма на хиляди немити тела и продължаваха да жужат като огромен рояк пчели. Някъде в центъра на тълпата се чуваше викът на продавач на захаросани ябълки, разпалено рекламиращ стоката си. Такива индивиди, предлагащи най различни видове лакомства често се срещаха по екзекуциите. Събралото се множество обичаше да похапва преди, по време и след екзекуциите, което бе добре дошло за търговците, и те не пропускаха удобен шанс. А днес определено беше удобен шанс. Такава голяма тълпа не се бе събирала от години, от времето, когато екзекутираха Естебан Маго - наемният убиец, отнел живота на повече от двеста човека. Слънцето беше в зенита си и тълпата започваше да става нервна. Някои от тях стояха вече от един час в очакване на престъпника. Внезапно от източния край на площада започнаха да долитат оживени гласове. Множеството човешки тела се раздели на две, подкарвани от бичовете и дръжките на копията на стражите. Един върлинест, брадат мъж излезе напред и замери осъдения с не особено пресен домат, ако се съдеше по миризмата. От своя страна пленникът ловко се извъртя и избегна удара, което бе изтълкувано от двамата му пазачи като опит за бягство и те бързо се погрижиха мъжът да не забрави какво са войнишките ритници, дори на онзи свят. Той ги изгледа злобно, изправи се и бавно продължи. Беше млад мъж, почти момче високо не повече от метър и седемдесет. Въпреки възрастта му и красивите черти, лицето на младежа изглеждаше сурово и безизразно. Косата му бе черна и дълга до раменете. На места бе пропита с кръв. Но най забележимото в мъжа бяха очите му. Злобни и сини, те светеха неприятно на фона на черната му коса. Тези очи бяха способни да всеят ужас дори и в най-големите смелчаци. Процесията бавно достигна центъра на площада, където като черен обелиск се издигаше ешафода. Пазачите и осъденият се качиха на него и се обърнаха към вече подивялата тълпа. На високия подиум вече ги чакаха палачът и дребен свещеник с уплашена физиономия.- Хайде, да приключваме по-бързо - измърмори единият от пазачите - нямаме цял ден за този нещастник.
Поставиха младежа на колене и до него се приближи другият войник. Той бе едър като планина, със загоряло лице и насмешлива усмивка на уста.
- Ренард Кетел - започна той, все още усмихнат - по решение на главния съд в Икерса, ти беше осъден на смърт по следните провинения : кражба, изнудване, опит за убийство, палеж, и убийството на първородния и единствен син на краля на Флотерия - Деркал. Екзекуцията ти ще бъде изпълнена незабавно, без право на помилване или откуп. И нека след нас Бог те съди за делата ти. Хайде отче, свършете си работата по бързата процедура, че ще се пръсна на тая жега.
Свещеникът пристъпи напред и заговори плахо.
- Ти сине божи, прекланяш ли се пред властта на всевишния и признаваш ли се за виновен пред всевишната му сила ?
Младежът вдигна поглед и изгледа свещеникът. В погледа му нямаше нищо освен омраза. По тънките устни на младежа се прокрадна коварна усмивка, но очите му не се промениха.
- Отче - започна тихо той така, че само отецът на го чуе - след малко тук ще стане напечено. Затова си събирай свещените глупости и се омитай докато имаш тази възможност.
Свещеникът зяпна. Това беше последното нещо, което бе очаквал да чуе от човек на смъртния си одър.
- Слушай ме внимателно - продължи Кетел - след няколко минути, дори секунди от тълпата ще изскочат няколко мои приятели. Можеш да си представиш колко много държат на мен, щом ще направят такова нещо. Така че, като нищо може да те помислят за враг и да ти прережат гърлото. Затова ще те улесня. Ще броя до три. На три искам да скочиш от ешафода, да се шмугнеш в тълпата и да бягаш колкото сили имаш.
Свещеникът сякаш не разбираше какво му се казва.
- Едно. Две. СЕГА !!!
Светият човек се реши и скочи на земята. В същия момент, като мълния, една стрела се заби в гърлото на пазачът, който бе оповестил провиненията и присъдата на Кетел. От устата му се отдели хриплив звук, последван от кървав мехур. След това стражът рухна на земята като отсечено дърво, а кръвта рукна от разпраната му шия. Междувременно вторият страж, които така и не разбра какво се случва, бе съсечен бързо през гърдите от качулатата фигура, ловко скочила на ешафода. Фигурата бе последвана от още две, едната от които държеше лък. Тримата като по сигнал свалиха качулките си. Човека, съсякъл пазача бе висок и русоляв. Изглеждаше доста по стар от осъдения. До него стоеше младеж с рядка козя брадичка и превръзка през челото. Мъжът с лъка бе слаб, с дълга кестенява коса, вързана на конска опашка. Очите му бяха сиви и безизразни като на мъртвец.
- Твърде много се забавихте - изсъска Кетел - още малко и щяха да ме обесят.
- Да бяхме те оставили тук - каза русия, без дори да погледне Ренард и сряза въжетата, с които бе завързан.
- Да се махаме Севи -извика стрелецът, гледайки към западния край на площада - идват още стражи.
- Спокойно - каза онзи с превръзката - ще ни искат живи за разпит.
Сякаш за да опровергае това твърдение, една стрела се заби на няколко метра от него.
- Мамка му - изруга русия, когото бяха нарекли Севи - да изчезваме.
Четиримата бегълци скочиха от ешафода и влязоха в тълпата. Но бягството се оказа по-трудно, от колкото си бяха мислели. На всяка крачка селяните се опитваха да ги спрат всячески. По смелите от тях директно им преграждаха пътя, в следствие на което падаха мъртви в прахта. Но това забавяне се оказа фатално. На източния край вече ги очакваше малък отряд войници. На чело на отряда беше млад офицер със правилни черти и гордо изражение. Той даде команда на войниците да атакуват като извика силно, надвиквайки тълпата :
- Кетел го искам жив! Когато приключа с него ще ме моли да го убия!
Биткате беше кратка, но яростна. От стражите загинаха шестима, докато успеят да вземат надмощие. Първи падна Мъртвешкият поглед, посечен през врата. След него на земята се строполи онзи с превръзката на челото, със стърчаща брадва от главата. Последен загина Севи, като преди да издъхне измърмори нещо като "върви по дяволите Ренард". Кетел се огледа, изруга и се втурна към офицера с обезумели красъци. В момента, в който вдигна камата си към командира, една стрела отвесно се заби между ребрата му. Престъпникът отстъпи няколко крачки назад, след което отново скочи към врага си. Този път две стрели се забиха в него - в стомаха и във врата му. Той падна безпомощен на земята и се загърчи в предсмъртна агония.
Командирът на отряда излезе напред. Яздеше дорест черен жребец, които пристъпваше бавно и високомерно. Спря на няколко метра от беглеца и го изгледа.
- Е, доволен ли си Кетел ? - попита той хладно - Това ли е цената която трябваше да заплатиш? И то за да се провалите. Цялата ти банда е мъртва, заради твоята свобода, а сега дори ти няма да оцелееш. Тяхната саможертва бе напразна. И ти го знаеш.
- Майната ти- каза Кетел с последни сили и се изплю с гримаса на отвращение. След това извърна глава и издъхна.
- Разкарайте го - заповяда капитанът - махнете го от очите ми.
Стражите хванаха грубо трупа под мишниците и го повлякоха през площада.
- Поне тълпата получи каквото искаше - измърмори единият от пазачите - зрелищна, кървава екзекуция. И то не една, а четири. Ще им стигне за две седмици напред.
***
